В слънчев ден през пролет късначудна новина се пръсна.Вече във гората старае открита автогара!Край потоци, по пътекиза това говори всеки.— Чухте ли! — разпитва Лиса.— Чухме! Тази вест ни слиса —бъбри костенурка стара, —но е нужна автогара!Ще пътуваме с децатачак до край на гората.— Аз пък имам забележка —замърмори мама Ежкасъс въздишка и насмешка. —Нищо във гората веченяма да ни е далече!И от гости — щем не щем —няма да се отървем!— Е-е-е! — мишокът стар възкликнаи на Ежка с укор викна:— Лошо ли е да пътуваме —честичко да си гостуваме?Зайо Байо пък се муси:— Не желая автобуси!Без мотори колелааз летя като стрела!Автобусът как ще свариточно мен да изпревари?Баба Меца не разбрала,идва малко закъсняла:— За какво е този шум?Не разбира моят ум.Кумчо вълчо отговаря:— Имаме си автогара.Ще се возим с автобуси.Няма да дерем кожусииз трънаците бодливи,здрави ще сме и щастливи!— Пак не схващам, Вълчо мил.Би ли ми го обяснил?Автобусите какво са?— Затрудняваш ме с въпроса! —Вълчо отегчен се мръщи. —Автобусите са къщи —със врати и колелаи прозорци със стъкла…Само че да си призная,повече за тях не зная.Най-добре е да отидем,автогарата да видим.Стигат горската поляна.Среща ги една засмянанова сграда с покрив сини със мирис на бензин,със бюфетче с вкусна скара,с надпис „ГОРСКА АВТОГАРА“.Кратък надпис също светинад гишето за билети.Касиерката коя е,всеки може да познае —катеричка Рунтавелка,пъргава и мила лелка.А пък важният Борсукръководи всичко тук.Той с пресипнал глас говорина глиганите шофьорив автобуси наредени —бели, сини и червени:— Автобус петнайсет шест —курс към боровия лес!А пък двадесет и трище потегли във зори.Крайна спирка: „Пещерата“ —чак на края на гората.Изведнъж Борсукът спира —към пътеката се взира.Идват Вълчо и Лисана,Баба Меца повлекана,Мишо, Зайо, мама Ежкасъс бодливата си дрешка.И Борсукът ги посрещасъс усмивка най-гореща:— Ха, добре сте ми дошли!Ще пътувате, нали?Меца казва плахо:— Ах! Мене малко ме е страх.Кум Вълчан не се страхува:— Страх не страх, ще се пътува!— Ох, да не направим грешка! —се вълнува мама Ежка.Мишо смело а прекъсва:— Нека в тази пролет къснана разходка да отидем,цялата гора да видим!
