Автогара в гората

А Борсука, възхитен, казва:
— Днес е хубав ден!
Моля, влезте в автобуса.
Бързо вози и не друса!
В него нямайте съмнение.
Зайко е на друго мнение:
— Автобуси не обичам.
Предпочитам сам да тичам!
С точност може да се каже,
ще ви изпреваря даже!
Тръгваме ли! Хоп-пала!
Литвам пръв като стрела…
И шофьорът дава газ.
Пътниците са в захлас.
Кума Лиса се вълнува:
— Цялата гора пътува!
Тичат бор, бреза висока,
но в обратната посока.
Кумчо Вълчо трака зъби:
— Тичат и цветя, и гъби!
Мишо църка:
— Леле, майко!
Где ли е изчезнал Зайко!
Меца плясва с длани груби:
— Спрете, Зайко се изгуби!
Само преди четвърт час
тичаше встрани от нас.
Станало е нещо, явно.
Автобусът спира плавно.
Вълчо скача незабавно
и обратно бързо тича,
в храсталаците наднича.
С мъничка искра надежда,
той зад бор голям поглежда
и намира там под бора
Зайко паднал от умора…
Пролет, слънце, хубав ден…
Зайко байко е спасен —
спи, до меца настанен!
Автобусът пак бръмчи,
бляскат весели очи,
песен еква над баира…
А шофьорът тръгва, спира.
И зад всеки нов завой
качва пътници безброй:
пеперуди и мушици,
бръмбари и кекерици,
шест козлета, пет сърнички,
ято сладкопойни птички,
петдесет бъбриви свраки,
пет елена дългокраки…
Всеки пее и танцува.
Автобусът се издува.
Клаксонът далеч се чува.
Цялата гора пътува…

,

Информация за текста

© 2005 Атанас Цанков

Сканиране и разпознаване: Мария Каменска, 2006

Публикация:

Атанас Цанков

Автогара в гората

поредица „Във вълшебната гора“

Художник: Антонина Бабукчиева

12 с.; с цв. ил.; 27 см.

Изд. „Фют“, София, 2005

ПК Д. Благоев

ISBN 954-625-315-4

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1692]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47