Времето, в което живях, и хората, с които работих

групировки с капитали от съмнителен произход. Различните видове общонародна собственост: държавна, кооперативна и групова, постепенно, но неотклонно преминаваше по явни и невидими пътища в тяхна собственост. Стратегията и законите на разрушението се ковяха в парламента.

Първият удар бе реституцията. Мнозинството в парламента (1992 г.), представлявано от СДС, Народен съюз, БЗНС и ДПС, набързо се зае с антисоциалното реституционно законодателство. Интересите на трудещите се бяха изхвърлени на бунището. Синовете и внуците на бивши собственици си взеха „своето“, без дори да платят данък „наследство“. Те не дадоха и лев за направените от държавата подобрения, някои от които неколкократно надхвърляха стойността на самия имот. Реституционната стихия помете по своя път изключително важни за обществения живот сгради, ползвани за здравна мрежа, търговски обекти, детски ясли и домове, музеи и други паметници на културни ценности.

Вторият удар бе законът за земята. След неговото приемане от великото народно събрание той бе огласен чрез средствата за масова информация. Не можех да проумея как може да се приеме такъв регресивен закон? Вярно е, че при колективизацията на селското стопанство у нас, особено в началото на петдесетте години, се допуснаха грешки, даже изврашения. Нарушен бе принципът на доброволността. Но въпреки това, изградиха се едри кооперативи със съвременна агротехника и висококвалифицирани кадри. Получиха се високи добиви и в растениевъдството, и в животновъдството. Години наред България произвеждаше около девет милиона тона зърно годишно и служеше за пример на съседни и далечни народи. Изведнъж „при демокрацията“ се постъпи недемократично. Със закон се разформироваха трудово-кооперативните земеделски стопанства. Създадоха се прословутите ликвидационни съвети, които за броени месеци, въпреки волята на мнозинството кооператори, превърнаха кооперативните дворове в руини. Племенни стада, създадени с много любов, и милиони добитък бяха разпродадени, изклани и ликвидирани. Машинотракторните станции бяха разграбени. Плодородните поля и градини се превърнаха в жалка картина. Защо беше необходим този грабеж? Нима така постъпиха правителствата и народите на Чехия, Словакия, Унгария, Полша…?

Третият удар бе приватизацията на материалната база на индустрията, строителството, търговията, автотранспорта и туризма. Отначало тук се създадоха така наречените икономически групиновки и безброй частни фирми. Те като пиявици се впиха на входа и на изхода на държавните предприятия и без всякакъв свян започнаха да смучат тяхната печалба.

Приетите закони позволиха приватизацията да започне с добре работещите, с печелившите предприятия чрез съмнителни „конкурси“ и още по-съмнителни източници на капитали. Облагодетелстват се главно спекуланти и новоизлюпени богаташи. За първи път в най-новата история на България капиталът се придобива без труд и талант, чрез присвояване, чрез провиране през вратичките на законови допълнения и изменения. Този нечуван грабеж продължава и в днешно време.

За разрушаването и ограбването на общественото богатство допринесе недалновидната външна политика на няколко правителства. При едно от посещенията си в САЩ през 1992 г. министър-председателят Филип Димитров заяви, че България няма да продава оръжие на „терористични режими“. Последва закриване на пазарите в Близкия изток и Африка. Мощната за мащабите на страната и модерна оръжейна промишленост, създадена при социализма, престана да работи. Хиляди работници, инженери и други специалисти останаха без работа. На завоюваните наши пазари се настаниха други конкуренти.

Министърът на външните работи Стоян Ганев през същата година от трибуната на Народното събрание се закани да съди СССР. След това заявление „демократите“ прекъснаха традиционните за страната икономически и културни връзки с тази държава. Какъв бе икономическият резултат? Загуби се огромният руски пазар за националното производство. Мястото скоро бе заето от германски, полски, унгарски, чешки и други производители. Няма ли пазар, няма и производство. Такава е логиката на стопанския живот още повече при пазарната икономика.

Изводът е: след 10 ноември 1989 г. започна разрушаването и разграждането на българската икономика. Постави се началото на варварското първоначално натрупване на капитала и реставрацията на капитализма на българска почва.

Трето. За социалния и моралния облик на обществото.

С раздържавяването на индустрията, строителството, търговията, автотранспорта и туризма и с разбиването на кооперативния строй на село се изхвърлиха на улицата стотици хиляди трудоспособни хора. Безработицата, този социален бич и спътник на капитализма, постепенно вземаше все по-големи размери. През 2000 година по официално оповестени статистически данни броят на безработните е 18,2 на сто от населението в трудоспособна възраст. В някои райони на страната този процент достига внушителното число 60–70 на сто!

Едни от първите социалистически завоевания на народа — безплатната медицинска помощ, безплатното образование на всички младежи и безплатните учебници за децата до четвърти клас, са премахнати. Много болници, детски ясли и градини, старчески домове и други постепенно се ликвидират, а където съществуват са оставени на гладна дажба. Отново се появи „жълтата гостенка“ — туберколозата. Разпространяват се СПИН и други животоопасни заболявания.

Социалните придобивки на трудещите се като безплатна стоматологична помощ, евтина почивка във всички курорти и балнеолечебни комплекси на страната са отдавна минало. Евтината и питателна храна в работническите и учрежденските столове, евтината научна и художествена литература, дотираните от държавата билети за театър, кино, опера, концерт, изложби и т.н. са вече като сън в съзнанието на всеки човек.

Съсипана е системата за пенсиониране. Близо два и половина милиона пенсионери водят полугладно съществуване. Старите и безпомощни хора, онези с увредено здраве, са оставени на произвола на съдбата. Няма държава в Европа с такова мизерно положение на пенсионерите както в България. Клошари станаха не само мургавите роми, но и българи, турци и други. Всеки ден те, заболи поглед в кофите за боклук, ровят да намерят парче хляб.

Наркоманията, от ден на ден, печели все повече и повече поклонници сред тийнейджърите и младежите. Избуява проституцията във всичките й разновидности.

Корупцията като плесен обхваща всички етажи на управлението на държавата. Довчерашни бармани, сервитьори и всякакви други неуспели посредственици, станали милионери, сега диктуват поведението и морала на гражданите. Грубостта, арогантността, садизмът, съпътстват ежедневието на мирните и честни хора. Другарството, честността и взаимопомощта между хората загубиха стойност.

Организираната престъпност и бандитизмът, рекертьорството и нередките жестоки убийства нямат преграда дори от специализираните органи на властта.

Изводът е: жизненият стандарт на българина е далеч под критичната точка. Пирамидата на обществото силно се изостри. На върха се оформи тънък слой богати, жадни за власт, собственост и живеещи в разкош. Под тях малка група заможни, а надолу се редят бедни, много бедни и крайно бедни хора, обречени на жалко съществуване. Разкош за малцина и нищета за мнозина. Такава е днес България. Социалният и моралният упадък на обществото е неоспорим факт.

Четвърто. За духовността и държавността.

Разрушителният „преход“ към пазарно стопанство не пощади и българската наука, образование и култура. Стотици научноизследователски институти към предприятия, стопански организации и ведомства и десетки към висшите учебни заведения за кратък период от време бяха закрити. Хиляди висококвалифицирани научни работници попълват армията на безработните. Мнозина бяха принудени да заминат за чужди държави. Прословутият закон „Панев“, съчинен от посредствени физик, приет от синьото мнозинство в парламента, парализира управленския апарат на науката.

България се гордееше с качеството на образователната си система. И тя започна да се срива главно по две причини: едната — подмениха се учебните програми, и другата — извадиха се от управлението на учебния процес талантливи кадри. Разби се творческият дух на преподавателските колективи.

Хилядолетните ни културни ценности са занемарени и не малко осквернени. Угаснаха много светилници. Разделени са дейците на културата и художественото слово на интелектуални племена. Културата е единно постижение на народния талант. Тя не може да се дели на политически цветове.

Реставрацията не пожали и православната ни църква.

От няколко години започна разграждането на българската армия, полиция, разузнаване и