Приказка за сиромаха и трите скъпоценни камъка на юнака
Грузинска приказка
Дали е било, дали не е било — живял един сиромах. Нищичко си нямал — нито къща, нито нива. Какво да прави? Отишъл в гората, оплел си колиба от пръти и се заселил в нея.
Събере едно въже сух вършинак, занесе го в града, продаде го, купи си хляб — така се прехранвал.
Запътил се веднъж за града, занесъл дърва.
Продал ги, купил хляб, мушнал го в пазва, тръгнал си. Студено му е, свива се, едва се влачи към колибата си.
А пътят му минава покрай царския дворец. Забелязала го царската дъщеря и казва на баща си:
— Гледай, татко, един дявол минава.
Погледнал бащата, вижда — не минава дявол, а беден човек; разсърдил се на дъщеря си:
— Никакъв дявол не е, а човек!
— Не, какъв ти човек — и черен, и окъсан — казва дъщерята, — дявол е, дявол!
Подели спор бащата и дъщерята. Бащата се разсърдил, крещи:
— Щом е така, веднага се омъжи за него, иначе ще ти откъсна главата.
Тя се уплашила и вместо да умре, решила да се омъжи за сиромаха. Вързала това-онова в кърпа, затекла се подире му, вика:
— Почакай, човече.
Сиромахът се обърнал, не повярвал, че такава хубавица му вика, върви си и не поглежда повече назад.
Влязъл сиромахът в колибата си, влязла и тя след него. Сиромахът пита:
— Защо дойде тук?
Тя рекла:
— Защото трябва да се ожениш за мен.
Сиромахът се разтреперал — защо му е такава жена, как ще я храни — и казва:
— Нали виждаш как живея: продам съчки и си купя комат хляб, а теб с какво ще те храня?
А тя:
— Не бой се, аз ще храня и себе си, и теб.
Сетне добавила:
— Ето ти една кърпа, струва петстотин рубли, цената е втъкана на нея. Вземи я, занеси я на панаира, щом се загледа някой в нея — кажи: цената е втъкана; продай я и донеси парите.
Взел кърпата сиромахът и я занесъл на панаира. Един търговец попитал за цената. Сиромахът му дума:
— Цената е на нея.
Кърпата се харесала на търговеца.
— Да вървим, в къщи ще ти наброя парите — казва той.
Завел сиромаха в къщи, наброил му петстотин рубли, нагостил го и го изпратил. Сиромахът донесъл парите в къщи.
Жена му изтъкала друга кърпа и на нея изписала същата цена; дала я на мъжа си и рекла:
— Занеси и нея на пазара.
Тръгнал, занесъл я. Разнася кърпата, разнася я, но все не може да я продаде. Един човек попитал за цената.
— Пари нямам — казва той, — но ако искаш, ще ти кажа за нея три думи.
— Не — вика сиромахът, — за думи не я продавам, — взел кърпата и я занесъл в къщи.
Жена му пита:
— Никой ли не искаше да я купи?
— Не, един човек я искаше за три думи, ала аз не я дадох — казва мъжът.
Жената се ядосала:
— Тръгвай още сега, намери човека и му дай кърпата за трите думи.
Отишъл пак на панаира. Търсил човека, търсил го, намерил го и му казва:
— Ще ти дам кърпата за трите думи.
— Да вървим — рекъл човекът.
Завел го в къщи и казал:
— Първо — не говори нищо, без да помислиш, а помисли и тогава кажи. Второ — ако ти наприказват срещу някого, каквото и да ти кажат, дори, че иска да те убие, не се втурвай да убиваш този човек, а най-напред хубавичко проучи дали е истина. Трето — ако си при река и дойде при теб човек да те попита има ли брод, а ти на бърза ръка кажеш — май че има, върви, и той тръгне и потъне, — това не е хубаво; трябва да кажеш — не зная, братко, провери сам. Ето моите три думи.
Сетне надарил сиромаха и го изпратил.
Прибрал се сиромахът в къщи, разказал думите на жена си. Жената рекла:
— Запомни всичко, ще ти послужи. А сега ще е добре да идеш някъде на работа. Ще спечелиш пари — ще ги донесеш, ще купим чифт волове и ще заживеем като хората.
Тръгнал сиромахът, отива към града. На пътя среща трима търговци.
— Здрасти — казват търговците.
— Здрасти — отвръща сиромахът.
— Ще ни станеш ли ратай?
— Защо не, ще ви стана.
— Колко искаш за една година?
— Шестдесет рубли.
Търговците му дали пари за цяла година напред.
— Ето, изпрати ги у вас.
Сиромахът взел парите и ги изпратил по един земляк в къщи, а сам тръгнал с търговиите. Три дни и три нощи вървели, никъде вода не видели.
Излезли на една планинска пътека, а оттатък планината, в една клисура, имало вода. Търговците дали една стомна на ратая си и казали:
— В клисурата има вода, донеси.
На смърт го изпратили, за една стомна вода сиромахът трябвало да загине. Приближил се до водата, гледа — един юнак-хубавец, въоръжен до зъби, си играе с една жаба, забавлява се.
Юнакът видял сиромаха и казва:
— Е, братко, кажи кой е по-красив — аз или жабата?
А жабата скача на рамото му, играе. Сиромахът без малко щял да каже това, което било на езика, ала си спомнил съвета — да не говори, без да помисли, и се замислил, дори дръпнал на три крачки. Замислил се и се уплашил — какво ще стане, ако на юнака не му хареса, когато кажа, че той е по-красив от жабата, и ме убие?! Не, тук сигурно има нещо.
А юнакът припира:
— Казвай де, защо мълчиш?
Сиромахът помислил — не, по-добре да кажа, че жабата е по-красива, и изрича:
— Жабата е по-красива!
На юнака това му трябвало. Едва казал сиромахът, че жабата е по-красива — жабешката кожа се пукнала и от нея излязла хубавица с невиждана красота.
Зарадвал се юнакът-хубавец, целува сиромаха, прегръща го.
— Колко хора претрепах при тази вода, докато получа такъв отговор и освободя омагьосаната хубавица от магията! Сега иди и кажи на всички: водата е свободна, аз си отивам оттук.
На раздяла юнакът му подарил три чудесни скъпоценни камъка и един златен женски колан и казал:
— Вземи тези скъпоценни камъни, ще ти послужат, а с колана, ако имаш жена, да се препаше с него и ще роди син със златни къдрици.
Сбогувал се със сиромаха и заминал с хубавицата си.
Сиромахът взел скъпоценните камъни и златния пояс, запънал ги в парцал; и ги изпратил по един земляк на жена си, налял вода и я занесъл на търговците. Те се учудили, че се върнал жив, и питат:
— Имаше ли някой при водата?
— Имаше, но си отиде — казал сиромахът. — Водата вече е свободна.
Всички прегръщат сиромаха, чудят се:
— Какво му каза, че той освободи водата? Толкова години вече се мъчим без вода.
А землякът занесъл на жената на сиромаха цялото богатство, запънато в парцала. Жената развила само единия скъпоценен камък — и само от половината му израсъл прекрасен град с дворци и градини.
Пуснала в полето табуни коне, стада овце и черни биволи, цанила пастири. Живее, чака мъжа си.
А сиромахът изкарал годината. За добрата служба търговците му подарили още пари и го освободили.
Не им трябвало повече ратай: водата била свободна, а те заради нея наемали ратаи.
Тръгнал сиромахът към къщи, търси плетената си колиба.
Върви, гледа — пасат черни биволи. Пита биволарите:
