В мен виждаш лъч от тоя огън ти,
във който гасне миналия ден.
Сега смъртта изпепели почти
това, което бе живот за мен.
Ти виждаш края, моя край, но той
ни свързва по-сърдечно, друже мой.
74
Когато ме откарат под арест,
от който няма как да се отсроча,
ще имам този стих за скръбна вест
и той ще е надгробната ми плоча.
Ще видиш в него туй, което бях —
на теб каквото беше посветено.
Земята нека вземе моя прах,
ти имаш по-добрата част от мене.
Трупа ми само ще изгубиш ти.
Това, което беше в мен утайка,
което може с нож да похити
по пътя всяка скитническа шайка.
Ще вземе моя труп пръстта корава,
но моето сърце на теб остава.
75
Това си ти за жадния ми взор:
прохладен дъжд през много жарко лято.
И с тебе аз съм вечно във раздор —
като лихвар със скритото си злато.
Ту аз ликувам, ту слухтя едвам,
ту вечно дебна, пълен със злорадства.
Ту бих желал да бъда с тебе сам
и ту да блесна с моите богатства.
Понякога като след празник сит
и жаждущ след това до утомление.
Без своя радост, само с теб честит,
надежда моя, щастие, мъчение.
И ден след ден така се мъча тайно,
безкрайно беден и богат безкрайно.
76
Защо стихът ми е така лишен
от рими и похвати непривични?
Не трябва ли у него някой ден
и аз да вложа новости ритмични?
Аз все преписвам стари стихове,
повтарям се отново и отново.
И сякаш може да ме назове
по име от стиха ми всяко слово.
Защото те обичам, за това,
защото много те обичам, мили,
повтарям вече казани слова
и пръскам пропилените си сили.
И слънцето над мен е все такова,
и мойта обич не е никак нова.
77
Стъклото старостта ще ни покаже,
часовникът — отлитащия час.
Но някой ред от нас ще ни разкаже
неща, мечтани от самите нас.
По бръчките в това стъкло правдиво
пресмятаме изминатия път.
А в стария часовник търпеливо
минутите към вечността текат.
Вложете в някой лист това, което
едва ли паметта ще съхрани.
Със този плод, откъснат от сърцето,
ви чака среща някога — след дни.
Как тоя лист, попаднал ни наслуки,
за нас е често пълен със поуки!
78
Аз често те наричах вдъхновител
и с нежните си песни те открих
на не един изкусен съчинител,
за да блестиш и в неговия стих.
Очите ти, които обучиха
безкрилния високо да лети,
крилатия безкрайно възвисиха —
и немия да пее учиш ти.
Гордей се днес със мойто приношение,
със звънкия ми стих, от теб роден.
Ти в чуждите творби си украшение,
но ти отдавна стана всичко в мен.
