84
Кой може нещо повече да каже
от туй, че ти си само ти, и кой
е тъй богат, че може да покаже
на теб подобен бисер, друже мой?
О, беден стих е, който не прибави
към темата си своя собствен звук.
Но само този стих ще се прослави,
във който ти си ти, и никой друг.
Той нека само вярно те копира
и да даде един правдив портрет,
достатъчно! Светът ще адмирира
изкуството му векове наред.
Похвалите и всички празнодумства
за твойта чест и хубост са кощунства.
85
Безмълвната ми муза няма глас.
А ето други, не така свенливи,
те съчиняват химни час по час,
хвалебствуват с пера велеречиви.
Аз нямам думи, аз съм много тих.
И като някой псалт малограмотен
повтарям все „амин“, след всеки стих,
блестящо и грижливо изработен.
Аз казвам само: „вярно“, „да“, „така“.
Езикът друго няма да измисли!
Не мога нищо да те нарека,
но колко нежност крият мойте мисли.
Намирай в други вещия творец,
но в мен цени безмълвния певец.
86
Стихът му ли — плющене на платна,
след теб политнал в тази пролет бурна,
погреба мойте мисли до една
в утробата им като в черна урна?
Перото му, което някой дух
е обучавал вещ в стихосложение,
не то ли ме оставя сляп и глух
чрез не едно велико постижение?
Не! Нито тази майсторска ръка,
ни нейният съветник безтелесен
не могат ме зашемети така,
че да изгубя всеки дар словесен.
Но ти си вечно в неговия стих,
и моят дом без теб е пуст и тих.
87
Прости, ти струваш скъпо. Аз умея
да те ценя, но не да плащам в срок.
Да те задържам повече не смея,
вземи обратно своя скъп залог.
За мен ти беше някакво дарение.
Не ти платих с един достоен акт.
И значи можем по споразумение
да заличиме нашия контракт.
Ти своя дар не знаеше самата,
не знаеше и нищичко за мен.
Аз не по право задържах цената
на твоя дар до този днешен ден.
Бях цар на сън. В среднощното ми бдение
ти беше бегло, плахо привидение.
88
Когато ме намразиш, друже мой,
и ме отпратиш с присмех и презрение,
със мен самия аз ще вляза в бой,
но пак ще ти намеря извинение.
Познавам се добре и някой ден
аз ще разкажа за една такава
порочна страст и скрити язви в мен,
че губейки ме, ще добиеш слава.
И няма в нищо да те обвиня.
За тебе жертвам всичко най-достойно,
но себе си така като петня,
печелиш ти. С това печеля двойно.
Обичам те. Поемам всичко зло,
за да вървиш с изправено чело.
89
С какъв порок във мен, с какво и как
