110
Да, вярно е: къде ли аз не бях
и като шут не се опозорих.
Как много драгоценности пилях
и много стари рани съживих.
Да, вярно е: изкосо гледах аз
на истината, но от тоя ден
отново младостта стои пред нас,
и само ти си щастие за мен.
Но всичко свърши. Моят дух е нов.
Аз вече не изострям своя глад,
не проверявам твоята любов —
ти мой си бог и всичко в тоя свят.
В небето си приют ми отреди
до тия чисти любещи гърди.
111
За злите ми дела не ме хули.
Хули за туй виновната богиня —
съдбата ми, която повели
до днес да се прехранвам с милостиня.
Беляза ме позорният печат.
Като мазач и аз съм цял във тия
петна на моя долен занаят,
о, помогни ми ти да ги измия.
Настойки от целебни семена
от тебе ще приема без роптание,
горчилките ти — без горчивина,
лекуващата болка — без страдание.
Ти само можеш да ме облекчиш:
достатъчно е да ме съжалиш.
112
Но твоята любов и доброта
запълниха завинаги следата,
която злата хорска клевета
във тъмните ми бръчки отпечата.
И само ти си радост или страх,
голяма болка и душевна рана.
За всеки друг съм мъртъв: оковах
сърцето си в невидима стомана.
В такава бездна запокитих аз
и страх, и нужда от човешка близост,
че днес едвам долавям този глас
на хули, на хвалебствия и низост.
Аз чувам само твоя дъх до мен.
Светът без теб е глух, опустошен.
113
Едното ми око се взира в мен,
откакто те напуснах, а това,
което гледа, гасне всеки ден,
изглежда зрящо, вижда, но едва.
Не виждат нищо моите очи
и до сърцето дневния светлик
не стига с птици, багри и лъчи,
и всичко в тях живее само миг.
Изящни, груби, приказни неща
обличат те във твоите черти.
Гугутка, врана, слънцето, нощта,
върхът, морето — всичко туй си ти.
Тъй моят поглед, моят взор нелеп,
лишен от тебе, вижда само теб.
114
Нима, откакто ме възвеличи,
като тщестлавен крал съм упоен?
О, или лъжат моите очи,
или ти правиш алхимик от мен,
та моят взор в чудовища наглед
открива сходства с тебе, друже мой,
и прави ярък тъмния предмет
в мига, във който спре на него той?
Но аз виня очите си в това.
Вкуса на своя крал познават те
и знаят лицемерните каква
напитка кралят ще предпочете.
И нека те отрова в нея стрият.
От чашата ми първи те ще пият!
115
О, как те лъжех, като писах там:
„Не мога да обичам аз по-жарко.“
