Стоичко и Младен не отделяха очи от нея. Песента на нейната хубост вълнуваше душите им като песента на монаха. Едната будеше желания, на които другата плетеше венци, и тия бедни мъже, пияни от вино, падаха в забрава и се чувстваха герои на небивал празник, който няма свършек.
При последните думи, които изпя високо, отец Герасим вдигна ръце, сви юмруци и ги сложи тежко на масата.
— Интересен беше тоя Никодим — каза той, още непоел дъх, за да не отбие вниманието от слушателите си. — Приятен, гласовит, умен, а целият си живот бе заложил за една циганка. Падаше и малко иманяр. Разправяха, че изкопал едно гърне старо злато. Стопил го цялото и направил на циганката гердани, гривни, цели златни пантофки.
— Трябва да е била много хубава — обади се Цековица.
— Много, много хубава!
— Виждал ли си я? — попита пак Цековица.
— Не, но игуменът на манастира, където бях тогава, казваше, че такава хубост веднъж се ражда на земята.
— Ей! — едновременно възкликнаха кметът и Стоичко.
— Но аз не мисля така — продължи монахът. — Бог често праща хубави жени на земята за насърчение и благословия на живота.
Той погледна многозначително Цековица, тя разбра и се усмихна.
— Речи да не плесенясуват мъжете — каза кметът.
Цековица се изсмя високо. Белите й зъби украсиха пленително тоя кокетен смях.
— Като е така, отче, нека това кило вино да изпием за хубавите жени — каза кметът и напълни поред чашите. — И булката ще пие с нас. Заповядайте, госпожо.
— На такава весела компания не мога да откажа — каза Цековица и пое чашата, която кметът й подаде, като стана прав и се поклони.
— До дъно! — вдигна той високо чашата.
— До дъно! — казаха всички.
Настана вдъхновено оживление. Упоените от хубавата жена сърца се отвориха и жадни от желание, подбуждани от смешни надпреварвания, удариха на вино и веселба. Но смехът им не беше чист. От него идеше винена пара и дебнеше скрито съревнование между мъже.
Цеко донесе тава печено месо и цяла шепа зелени люти пиперки от малките. Това разпали повече жаждата. Стоичко и кметът, които толкова бързаха, загрижени за работата си, се разположиха като тежки търговци и забравиха горящите от слънцето ниви, които ги чакаха. Всички ядяха, пиеха, шегуваха се и отрупваха с приятелство любезния бай Цеко, който им стана другар на масата. Той хитро се пазеше от виното, като пиеше по глътчица, но умело поддържаше огъня. На масата се слагаше вино кило след кило. Те говореха, викаха, млящеха, размахваха ръце, разливаха чашите, смееха се високо. Отец Герасим, който отначало бе въздържан, се увлече и му отпусна края. Той изпя още няколко песни, но те звучаха вече пиянски и не трогваха никого.
Цековица изчезна неусетно и се качи пак горе. Но тя остави съблазнителните си меса в пияните мозъци. Нейната тайнствена сила ги владееше всецяло. Съблазънта, която идеше от нея, трепереше над тия разгуляни души като лятна мараня над полето и под нейната нечиста сила зрееха и се ронеха гъстите ниви на потайни човешки желания.
А времето минаваше и денят полека-лека си отиваше. Сенките на върбите прехвърлиха шосето и полазиха по стърнищата. Мекият лазур на небето се вдигна по-високо и далечните планини, които го заграждаха, се покриха с прозрачна и тънка люлякоморава омара. Гургулици долетяха отнякъде и накацаха по пясъците край реката. Ястреб се закова във въздуха дълго трептя и падна като камък някъде в нивите. Чарда говеда, които пасяха далеко, почнаха да прииждат към реката. Спокоен и равномерен ек от звънци откъслечно обаждаше за края на деня. Куп жетварки с весели песни минаха по пътя зад реката. Те напущаха нивите и се връщаха към селото.
Младен, който мълчаливо стоеше малко настрана от компанията и вече не пиеше, вдигна глава, ослуша се в песните, скокна, грабна пушката си, която висеше на върбата, и без да каже нещо, бързо тръгна по гласа.
— А-а, тоя дявол усети нещо. Чу момите и рипна. По гласа позна някоя — рече Стоичко.
— Младене, къде? — викна строго кметът по него.
— Към кукурузите. Гледам, добичета минават.
— Не добичета, ами момичета видя ти, приятелю — каза кметът със снизходителна доброта.
— Младенчо — викна отец Герасим, — върни се, да си ходим заедно. Както съм сега, не мога да отида до манастира без подпирач.
— Добре, добре — обади се Младен и се мушна из върбалака.
— Дръж се, отче. Не ме срами. По-млад си от нас.
— Много пих — каза отчето и увиси безсилно глава.
Свечери се. Денят дохожда бавно, но си отива бързо. Слънцето се наклони силно над хоризонта и почервеня.
— Разсърди се нещо — изсумтя отец Герасим, като погледна.
— Утре пак ще ни пържи — каза Стоичко.
Духът беше отпаднал. Компанията се умърлуши. Кило вино стоеше на масата недопито. Цеко отиде да полива градината. Цековица потъна в земята. В кръчмата шеташе момчето само.
Жътвари на малки групи минаваха по пътищата към Щетино и здрачът полека-лека ги попиваше.
— Да си ходим — каза още веднъж кметът и стана.
— Прав си — отговори безсмислено Стоичко и също стана.
Отец Герасим облече расото и наложи калимявката.
Отнякъде дойде Цеко и с прекалена любезност се извини, че поради някаква работа ги оставил за малко.
— Вие пак заповядайте. Друг път ще се отсрамя по-добре. Сега ще прощавате.
— Ти сега, бай Цеко, ни дай сметката, да се разплатим, че да ходим. Закъсняхме.
— За сметката лесна работа. Като дойдете друг път, ще я уредим.
— Не, сега, сега, бай Цеко.
Цеко извади някаква книжка и с едно моливче колкото муха, дълго писа и пресмята. Докато се разплащаха, момчето доведе кончето на кмета. Но като тръгнаха, кметът не се качи, а го поведе и тръгна пешком заедно с другите. Бай Цеко ги изпрати по щетинския път до моста зад ханчето и се върна.
Тримата тръгнаха бавно и някак неохотно в потайния мрак. Краката им не ги държаха, стъпките им не бяха сигурни. Те се люшкаха насам-натам и се блъскаха. При моста ги посрещна Младен. Отец Герасим се хвана за ръката му.
Клатушкайки се в тъмното и в несвързан пиянски разговор, те поеха за Щетино.
Информация за текста
© Елин Пелин
Сканиране: noisy
Разпознаване: karolla, 2010
Корекция: scrbl, 2010
Издание:
Елин Пелин. Повести и разкази
„Български писател“, София, 1968
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/18165)
Последна редакция: 2010-11-14 12:00:00
