Пендо
То войската наша
хубаво ги дере —
кой каквото тражи,
че си го намери…
Пижо
Бре, майка му стара! —
Да живей войската!
Да живее цара!
Скоро дай пол’ ока,
от мене заръчма!
А! Прощавай, Пендо!
рекох, че сме в кръчма!
Пендо
Па ония вери
по Солун надоле,
там какво ги рече,
фастъци ли, що ли? —
Усетили харно
острото на ножа,
бегат да спасяват
всеки свойта кожа.
И Вардаро мътен
пее и празнува —
додек свет светува,
има да разправа
българската слава.
Пижо
Там и наш е Стойно,
бие се достойно.
Пендо
Гяволе проклети,
европейци пусти,
нашите ги мачкат
като сухи гръсти.
Пижо
Знам ги, знам ги, Пендо,
они ядат жаби,
затова са слаби.
Пендо
Слонове да ручат,
па са си таквие —
помисли си само
чия войска ги бие.
Пижо
Да сме благодарни,
имаме си Пендо,
съюзници харни.
Пендо
Я ти казвам тебе,
скоро че се свърши
сичко какво требе
и че заживее
народо спокойно…
Пижо
Че си дойде Стойно
след тия кръвнини…
Е, сега най после
че станем роднини.
Нали така Пендо,
нема шавъркане.
То требе да стане!
Да си уговорим
отсега двамина —
че дадеш на Стойно
ти твоята Кина —
се за нея пише
откак там замина!
Пала го палила,
нека с тебе, брате,
да си гукнем „свате“.
Ти ако се сърдиш
она си го сака,
он кога да пойде,
