Море мен ока ме мировий судия.
Та съм ходил право по конец ти кажем,
се мислих какво че у съдо да лажем.
Пендо
По какво ли дело, да се невидело?
Пижо
За пари суди ме менджията Ташко,
жив да го попарят… Па излезох мажко!
Господин судийо, като окнах тамо,
платил съм си борчо я на милостта му,
суди какво судиш, ама те така е —
това що казувам, цело село знае.
Платил съм ти, брате, и отгор наплатил,
ова душа знае що съм си изпатил,
бил съм си жената таман десет пати,
зер продавах ниви, додек да се плати.
Па она не дава, реве, та се дере,
и отвори уста, па ка ме забере:
мъж ли си, какво си — с катран да те мажат!
За борчове пусти всеки ден те тражат!
Я си траем, траем, па ми кипне кело,
пред очи ми, брате, темно-потъмнело.
Па станем, па удрям, додек жива шава,
после ми е жално, ама да прощава!
Пендо
Е какво отсуди тамо судията?
Пижо
Мани, мани, брате, навех си белята!
Кълнеш ли се, дума, че нема да даваш?
Кълнеш ли се, каже, или само шаваш?
Пендо
Бре, макя му стара!
Е, какво осърба ти тая попара?
Пижо
Че се кълнем, кажем, дал съм си парите.
Вангелето свето, цело със корите
изидам… и кръсто и попо, нали е за право!
Пендо
Бива си те, Пижо, държал си се здраво.
Май за судията това е кораво.
Пижо
Он дрънна звънецо — глоби ме синецо.
Пендо
Бре, каква е брате, тая гяволия?
Пижо (кръсти се)
Това е колата на свети Илия.
Пендо
Що че това време светец на земята?
Па ако е слезнал, тражи си белята!
Пендо
Дошел е човеко малко да ни сплаши.
Пендо
Колко за плашенье, имаме си наши:
и конни и пеши, и младши и старши!
Пижо
В грехове сме, брате, улезли до гуша
и никой не мисли за своята душа —
се така не може оно да се кара!
Пендо
Душа сега требе само на гайдара.
Пижо
От дума на дума, те ни при ханчето!
Че привържем малко и тука кончето.
