По пътя ((Драма в стихове))

Елин ПелинПо пътя(Драма в стихове)

Петък срещу събота. Мрачен есенен ден. По калното шосе към Горубленските ханчета се кандилкат пияни Пижо и Пендо. От двете страни дълбоки ровове, край които се редят стари и печални върби с голи клони. Над полето от време на време прелита самотна врана и унило грачи. Нейде остро скърцат кола. Далече се чува задавено рев на автомобил.

Пендо

Маке, маке Пижо, глей че одоцнахме!

Пижо

Глей си кефо, Пендо, нали му кръцнахме!

Пендо

Бе оно така е, ама мойта Пена

па че ми завира в очите вретена.

Пижо

Мене обичайо знае мойта Злата,

земе ли да дудне, че спи при свинята.

Пендо

Мани, мани, Пижо, зла е мойта Пена,

ама я каков съм! — Бре да е родена

светица у църква, па не че да трае —

мъж ли съм, каков съм, не сака да знае,

уврем ли се, ете, много у механите,

виж я че си пули очи на вратите,

па като заока — кълне, та се кине,

мисли, като пием — та свето че загине!

Пижо

Па я кога пием и жената ока,

отваря ми жажда за още пол’ ока.

Пендо

Вино без окане — ти ми го не фали,

ама мойта Пена много го прекали.

Пижо

Па нали им знаеш леко на жените:

удри по главата, дърпай за косите.

Че се сърди три дни, па че и мине —

женско сърце, брате, от лобут не стине.

Пендо

Стари хора казват: дека не помага,

ете блага дума — тамо пък тояга.

Ама ти лобуто мен не препоръчвай.

ако ти понася, сами си го ручай,

А бе хей, човече, тебе не млати ли

бирнико зимъска, ама на… плати ли?

Пижо

Хем ме би човеко, хем си зе парите.

Пендо, не се блъскай тамо с хоратите,

недей да човърка мойте стари рани.

Било какво било, ти него го мани,

кое е минало, оно се не връща.

Пендо

Историята, брате, се една и суща,

остава си само за гърбо човешки.

Пижо

Тук са прави, Пендо, твойте забележки.

Такива са, брате, хорските судбини —

бог даде тояги, па тогай гърбини.

Пендо

А бре, Пижо, оди по-право по пато,

да се не халосаш у некое блато!

Пижо

Бе я одим право, ами друмо криви.

Некой да ни види, че ни стори диви.

Пендо

Така ли отиде днеска у София?

Пижо