размишлението на Андрешко за Станойчо след „После ще се разтъжи, ще го почерпи, ще се напие и ще плаче…“ — „Да, ще плаче… Меко е Станоевото сърце. Андрешко знае това“ (последното изречение е зачеркнато още в Разкази, т. I, 1912). Някои други промени: „— Чакай, може да сбъркаме пътя, господин пристав!“ става „— Каточе съм сбъркал пътя“; „отваряй си очите“ — „опичай си ума“; „— Господин пристав, дръж се!“ — „— Дръжте се здраво, господин съдия!“; „заговори приставът с треперлив глас, една струна от който трепереше на плач…“ — „заговори съдията с жален глас, в който една струнка плачеше“. Тия и редица други по-дребни поправки, особено в пунктуацията, очистват и опростяват езика, правят разказа по-стегнат, засилват напрежението, без да го изменят в основното му съдържание, идейната насоченост или композиционно.
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5283]
Последна редакция: 2008-02-06 20:00:00
1
Съчинения на Елин Пелин. Под редакцията на Т. Боров, С., к-во „Хемус“, т. I, 1-о изд. 1938
