Чохено контошче

Посрещна го баба подмладена,
гледа, гледа, па дигна ръжена:
— Какво правиш, бре, човече Божи,
събери си ума във главата!
Ами где ти лисичите кожи,
на контошче за топла подплата?
— Бре — извика дядо кат ужилен
и погледна бабата ухилен, —
срам и позор за глава ми бяла,
глава пуста вече изкуфяла!
Но за прошка, бабо, ще те моля,
всичко нек е по твойта воля…

Ходи дядо смаяно по двора,
току пъшка и гледа в обора —
бре, на старост какво сполете го —
на яслите един вол останал!…
— Какво с него, така и без него,
нали сме си сиромаси пусти! —
рече дядо, та па се прекръсти.
Отвърза го, кротко го подкара,
запъти се, че чак на пазара.
Продаде го за пълна кесия,
па отиде в тъмна чершия,
та си купи пушка кремъклия.
Обиколи гори и търници,
та удари три хитри лисици,
та им зема тия златни кожи,
чохен контош топло да наложи.
Леко стана дяду на душата,
отърва се от беля главата.
Завърна се успокоен вече
а на баба викна отдалече:
— Излез, излез, моя бабо харна,
Сега вярвам, че си благодарна!

Скочи бързо баба подмладена,
посрещна го до уши засмена…

Па седнаха майсторите знатни,
извадиха ножиците златни,
дваж крояват, трижди мярка меря,
да не сгрешат някъде — треперят…
Баба не знай от радост къде е,
толу шета и току се смее,
край терзии загрижено ходи,
що да прави, как да им се угоди?
Макар да са великите пости,
баба наша блажно ще ги гости:
с чорба сладка от двете кокошки,
от петела със люта яхния.
Изпържи им каче със сланина.
Продаде си у механи хладни
бяла коза за вино червено,
па ги черпи със лице засмено.
Пости-мости, Господ да прощава,
така баба знае, така ги гощава…
Два дни шиха майсторите знатни,
два дни шиха, три дни вино пиха,
та ушиха чохено контошче,
да го гледаш: лено — некроено!
Облече го нашта стара баба,
гледа, гледа, очи си не вярва:
заприлича на невяста млада.
Улови се хоро да играе,
лицето и от радост сияе.
Цяло село на хоро приижда,
цяло село гледа и завижда.

А пък дядо току ходи вкъщи,
току пъшка и току се мръщи,
току пълни и пали лулата
и току се чеше по главата.
— Що е, дядо, и защо си тъжен?
Да се радваш с мене ти си длъжен!
— Нищо, бабо, нищо, поиграй си,
честито ти чохено контошче!…
Но де ни са два вола работни,
къде са ни две скъпи жълтици,
две кокошки като две царици,
едно каче солена сланина,
да се блажим през цялата година?
Къде ни е млечната козица
с руно бяло — човек да се чуди,
шарен петел — рано да ни буди?…
Нищо, бабо, нищо, поиграй си!
Честито си чохено контошче!
Ще го носиш ти на гладно сърце!…

,

Информация за текста