— Не разбирам какъв е смисълът, да тършуваш тук. Вече стотици години никой не е надзървал в това помещение.
Низкият таван заглушаваше шума от стъпките им. Осветлението, монтирано в стените, осветяваше върха на каците, останалата им част потъваше в тъмнина. На Делани й се стори, че от дълбокия сумрак ги следят стоманените очички на народа от хълмовете. Тя тръсна глава, след това натисна заключалката на първата каца и се опита да я отвори. Капакът й отначало не поддаде, но после пантите му изскърцаха е той се повдигна. Беше напълнен до горния си край с малки бели зрънца. Тя взе шепа от тях и се замисли. Пластмасата се изсипваше между пръстите й като пясък — беше съвсем същата, като тази, която бе намерила в цепнатината на корпуса. Под действието вътрешното въздушно налягане в кораба, тя бе затвърдяла, херметизирайки пукнатината. Ако не беше паяжината от пукнатини а само цепнатина, вакуумът щеше да я всмуче заедно с въздуха, но тя се бе набила в микро-пукнатините, като се бе разширила, за да ги запуши.
Само че как беше попаднала там?
Делани потри челото си. В старите предания, гномовете понякога оказваха услуги на достойните семейства. Във всяка култура съществуваха предания за малките народи: елфи, феи, пери, дриади, нимфи, джуджета, гномове, брауни, гоблини, никси, коболди и гремлини.
В сънят й, Йетс я бе попитал откъде са се взели. Дали са следвали хората от селище в селище или са възниквали спонтанно от земните недра? Старата Земя вече е мъртва или се намира на прага на смъртта. Възможно ли беше, на борда на „Изкупител“, освен инвентаризираните запаси да се намира и нещо тайно?
Как то е просъществувало през всичките тези столетия?
— Провери ли потреблението на въздух, както те помолих? — позаинтересува се Делани.
— Да — погледна Сирра иззад кацата. — Никой на кораба не диша без наше знание. А също така не пие, не яде и не изхвърля изпражнения. Ще кажеш, предполагам, че това не отговаря на свръхестествената природа на нашите помощници ли?
— Идеята за свръхестественото ми харесва. Ала това не означава, че сякаш вярвам на подобно обяснение. Но по какъв начин, пластмасата е попаднала в цепнатината?
— Направил го е някой от роботите, а компютърът не е зафиксирал действието му.
Съдейки по тона на Сирра, и тя самата виждаше слабостта на такова предположение. Делани спусна капака на кацата и щракна заключалката й.
— Аха! — рече Сирра. — Погледни тук!
Делани побягна покрай каците и се промъкна между последната, която бе в съседство със стената от сандъци, представляваща стената на склада, а там, коленичила я очакваше Сирра.
— Както виждаш няма никакво чудо! Светът по старому се управлява от рационалност.
На пода се белееше купчинка пласмаса, която се бе изсипала от дупчицата в задната страна на кацата.
— Следователно, материалът й не е бил само в каците — каза Сирра.
Делани също се смъкна на колене и пъхна пръста си в дупчицата, предизвиквайки миниатюрна лавина.
— Хъмм! От тук до цепнатината в корпуса, разстоянието не е малко. Кой е доставил там пластмасата?
— Едната загадка е разгадана, остава другата — ехидно отбеляза Сирра. — Може би този път късметът ще бъде на наша страна?
— Ирландски късмет ли? — попита Делани, а от вентилационната тръба над главата й се разнесе леко драскане, като на пръчица по метал. — Чу ли? — погледна тя нагоре.
— Не. Какво именно?
Делани затаи дъх, в очакване на повтарянето на звука.
— Не мисля, че драскането е от робот — насочи тя вниманието си към бялата пирамидка на пода. — Но защо машините още не са засекли присъствието на разпиления материал?
Сирра се облегна по гръб на един от сандъците и нервно започна да се заглежда в тавана.
— Уверена ли си, че чу нещо? — попита.
Из помещението се разнесе ясно тракане по тънък метал, сякаш по вентилационната тръба се придвижваше нещо тежко.
— Роботите са самото съвършенство. Те никога нищо не пропускат — стана Сирра и обхвана тялото си с ръце, после като че ли замръзна.
— Да се върнем на поста си. Искам нещо да проверя.
Преди да затворят вратата на модула, Делани се огледа. Нямаше никой.
— Необходимо ни е да преценим всички теоретични възможности — вторачи се Сирра в монитора си. — Възможно ли е някой от членовете на ремонтните бригади да не е спал по време на стълкновението?
— Съгласно компютърните данни, такъв не е имало.
— Възможно ли е компютърът да греши?
— Той не следи къде се намира всеки в даден момент, но за включванията и изключванията на всяка спална капсула се води отчет. Проверих всичките петдесет от нашата смяна, а също и на останалите три. Никой от член на ремонтна бригада не се е събуждал.
— Може ли на борда да се намира някой, който не се ползва от спалните капсули?
Сирра се засмя.
— Сега щеше да е на две хиляди и шестстотин години и нещо отгоре — стана сериозен тонът й. — Направих анализ на всички дневници на дежурства, заведени от началото на полета. Примерно от преди деветстотин години, в тях започва да се упоменава за необясними явления. Не само за инструменти, които не се оказват в наличност, но и за дрехи, поставени на съвсем друго място. За отворени врати, които са били длъжни да са затворени. Поправки, направени без командата на компютъра. Ако надзърнеш в индивидуалните дневници, в тях ще намериш десетки странни записи. Членовете на бригадите са съобщавали за усещането, че някой ги наблюдава, а някои от тях са забелязвали с ъгълчето на окото си непонятно движение. Знаеш ли, започвам да ставам не на себе си. А компютърът нищо не съобщава. Може би заедно с нас действително летят и гремлини.
— Гномове — разсеяно я поправи Делани. — Изпускаме нещо. Някакъв фактор. Ела утре с мен, необходима ми е твоята помощ.
Сирра изглеждаше разстроена.
— Ямасита казва, че след две денонощия ще се върнем в спалните капсули. Не ми се иска да оставя кораба на милостта на призраците. Как мислиш, те идват ли да ни позяпат?
Сирра зиморничаво потръпна.
— Коя от нас изостави рационалността? — присмя й се Делани.
— Ако още някой обитаваше заедно с нас на борда, компютърът щеше да зафиксира присъствието му, но в машината не съществува информация по този въпрос. Ала някой е запушил пукнатината с пластмаса, и твоите гномове са най-доброто обяснение. Ние летим на кораб, който е или обхванат от нечиста сила, или от самото начало е гъмжал от зли духове — стисна Сирра юмруците си с такава сила, че кокалчетата на палците й побеляха. — Днес няма да спя. Аз никога няма да спя повече.
— Ела утре — положи Делани ръката си на рамото й и усети треперещи от напрежение мускули.
След като Сирра си отиде, Делани събра всичко, което й беше нужно. Отначало отиде в кухнята за хляб и сирене, после се насочи към склада за електроника. Накрая тя посети криогенното хранилище, където всяка кутия съдържаше замразени яйцеклетки в очакване на развитието си на новата планета — нейният бъдещ животински свят. За около час, Делани извърши претърсване, като отваряше кутия след кутия, докато накрая не откри липсата на няколко капсули с яйцеклетки.
Докато разполагаше оборудване в ревизионния отвор, недалече от мястото, където тя намери херметизираната цепнатина, Делани изведнъж си спомни за твърдението на Йетс, че вълшебният народ без помощта на смъртните дори не е способен да прехвърли топка — всичките му членове са достатъчно безплътни, за да я повдигнат.
