На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

не знам

пореден замах

II. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО МИ

СТОГОДИШНО МЪЛЧАНИЕ

Поуката трябва сама да намериш
никой не може вместо тебе
да открие защо
нещо ти се случва
а друго те подминава
и каква е поуката
от товара ти

така рече той

Моето наводнение
животът приижда отрано
къса мостовете ми
подкосява основите
и повлича в мъртвило
труповете
на дните ми

така казах аз

Копай, не е достатъчно
има грях непростим
изглежда в кръв заспал
сигурно е много стар
просто е неизличим
поне от 100 години
изрови го

така рече той

Да си спомня, което не знам
за да разшифровам съдбата
защо не опазвам щастието
защо вечно копнея
и не достигам
защо се раздавам
и ставам излишна

така казах аз

И тогава кълбото се завъртя
прабаба ми синеока и млада
без стон, с разцепена глава до огнището
и мъжът й, също моя кръв
бяга от себе си и от децата
и после ревнивецът умира в Атон
столетник с неизкупим грях

това видях аз

И след стогодишно мълчание
поисках да го разкажа
и да прекъсна прокобата
и да се укротят гробовете
да слегне пръстта и мъката
да освободи невинните
и да умиротвори виновните

така реших аз

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО МИ

Да
аз съм селската
вещица
за лош и добър час
аз съм вашият бяс
лекувам
израждам