На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

омагьосвам
и развалям
магии…
мои
са
стихиите

Прах от звезди
Прах от лъчи
Прах от ядра
Прах от души

Прах от душата ми
се стеле
върху едно
бяло джудже

нажежава го
ще избухне
свръхнова
звезда

Загорча ми
от загуба
на нещо важно
то
се търкаля
бавно
назад по времето
и няма
да спре
защото
бях
крепост
трябвало
е
да бъда
сипей

ДНИ ИЗВЪН КАЛЕНДАРА

Само покой.
Нищонеправене.
Казваш си, че си ги заслужила.
Че имаш и нужда.
Самозаблуда.
Ще ги оплакваш
един ден.
Толкова неща
е могло да се свършат.

О, как изчезват
ненаписаните
думи.
Стопяват се
в мъглата
на съзнанието.

Въобще
не случих
на себе си
Хората
какви хора
са им хора

ЗАВЕЩАНИЕ НА ДЕСЕТ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА, ПРЕЗ ЮНИ

На десет години и половина през юни
светът беше липов, кръгъл и цялостен
ненаяден
от болести
и мъртвости
на любими хора
а през нощта осъзнах, че някога ще умра
разбира се, след хилядолетия
но все пак изглежда неизбежно…

Не заспах през тази нощ от недоумение
как така животът ще продължи без мене
и няма да виждам
да чувам, да знам
какво се случва