На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

В ЗЛАТИСТО

Заклещват се копитата
между неравните камъни
стръмно е за галоп
няма просторни степи
тук е планина

изкачването е с камшик
слизането с опънати шии
мои любими златисти коне
кой ви събра
за раздяла

РЕМИКС

Kапризни
коне
прихващат
по въздуха
планината
чрез съвършено
изваян нюх
не с копита
Ушите им
настръхват
гриватa
им подивява
оголват си
мощните зъби
за бясна
битка

Те остро
помнят
всичките
страдания
на свои от чужди
конете просто
не забравят
никога

ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА СТАРИ ВЕЩИ И ЛЮБОВИ

Старите вещи
като загасващи огнища
притоплят сърцата
и ги напепеляват.

Така е уютно и прашно с тях
и така успокояват!…
Че миналото има и бъдеще.
А щом (и където) е текло —
ще тече
и фигурките от кафе
по стария порцелан
са предсказали точно къде
и кога, и дори как
ще отплаваме за Обетования бряг
(дали не беше от него насам?)
… да си почина сега…
… удобен диван…
Любимите мебели на баба ми.
Гоблените на леля ми като мома.
Тишлайфърчетата на майка ми
като гимназистка
(и техните безпланови мечти…)
А върху тях, уви
и моите несъразмерни за един живот
костюми
бюстиета
дълги поли
(необличани и без шанс да им се случи)
панталони за всички сезони
и за всички моди
бодита и прашки в торби.
И още
зарязани
компютри
касетофони
фотоапарати
(с лента са поне три)
почтиработещиджиесеми
очила, ботуши и мазила
одеяла, чинии за супа