На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

(само чашите за вино ги чупя, а супа рядко ядем)
чехли, чанти, чадъри, часовници, чорапогащи
и непотърсени мъжки слипове (за парцали ги пазя
поне)
тенджери и плакета
(знаете ли тази френска дума?)
И 100 000 играчки в стаята на хлапето.
И Большая советская енциклопедия
(с е-оборотное, но го нямам на лаптопа)
в петдесет и няколко тома, собственост
на бившия любим мъж
и увлекателни като него.

Не ми се изброява вече, не. Но
и не ми се изхвърля всичко… наведнъж.
Така ми е спокойно да знам,
че ако ми потрябва златно шнурче —
имам Там! A при необходимост
от зоология за седми клас —
от дъщерята я пазя в онзи шкаф…

И сърцето ми е непрекъснато притоплено.
Напепелено.
Полуживо
от минало.

И от гняв.

АПОЛОГИЯ НА ЖЕРАВА

когато отлитат наесен
и когато напролет се завръщат вкъщи
жеравите
винаги построяват клин с ъгъл
54 градуса, 44 минути и 8 секунди

кристалографите
отлично познават тази константа
от кристалната решетка на диаманта

но защо жеравите я спазват
никой не знае

не затова ли на мъдрост са символ
още от легендата за Аполон
който избрал да се превъплъти
в жерав с остър като копие клюн

от начертания в небесата клин
съобразителният Меркурий се вдъхновил
и после измислил буквите
а добрият бог Еа — клинописа за шумерите

слънцето се отразява
в перата им
и ги позлатява

жеравите
винаги правят
девет стъпки преди да излетят

и никой не знае
защо

III. ВЕЧЕ СЪМ АЗ

ДА СЕ ВЛЮБИШ

Като се загледаш внимателно
току-виж го
съзреш
няма да изглежда различен
но ще е
Ще го усетиш на мига

Съблечи се, моля те,
хвърли от себе си
униформата