На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

и да губя себе си
до off
да се изключа
да се разпадна
и пак да съм цяла за ласки
утолени
зашеметяващо
вдъхновени
любов

МЕЖДУ ПРЕГРЪДКА И ЗАДУШАВАНЕ

Точно онзи момент ми е любим
в който сме на ръба
между прегръдка
и задушаване
Не ми пука
от нищо
Един за друг
ние сме гладни
неутолимо гладни
а стигаме си напълно
Нямаме нужда от никого
и не се тревожим
че ни зяпат как
се целуваме
безпощадно
по топлите сладки устни
до пълно изчерпване на мислите
и до пълната им подмяна с чувства
Ние сме съвършените влюбени
Мечта за всеки поет
пред когото
музите чакат ред
А моята избяга не знам къде
и така се измъчвам от безсилие
да напиша по начин съвсем различен
отвъд границата на думите
как те обичам

МАЛКА ЧЕРВЕНА ЛОДКА

плува лодчица в морето на очите ти
по вълните сини нежно се полюшва
хвърля орехова сенчица на рибите
навътре и далеч, далеч от сушата

а очите ти ме плисват с вълни
остани в мен, шепне морето
аз съм, аз съм, аз съм
твоята жива стихия
а ти си ми малка
червена лодка
ще доплува
остави
я

до грациозни чапли застинали
на Устието
на Реката
а в Залива
двойка делфини бляскаво играе
пред залез
и лятото
и сърцата
не са отминали, не са отминали

БЛАГОДАРСТВЕНА СУТРЕШНА МОЛИТВА

и се мушвам под мишницата ти
топла, още сгушено сънена
тя ме отгатва безпогрешно
и ласкаво ме приютява
а очите ти се усмихват
полуотворено синьо
да се прегърнем
и да помълчим
мой любими
не знам как
да го кажа
не знам как
да те обичам