На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

коктейлите ни опияняват
после изтрезняваме

следва махмурлук

НА ЪГЪЛА НА САМОТАТА, В ТЪМНОТО

нали зная
нали знаеш
неизличимо
стояхме
редом…

(а бях на ъгъла на самотата
осветен от мазе невзрачно
не от звезди
и луни
не
не
само
то ми метна
мътен лъч да се издърпам
преди да завия безвъзвратно)

… втренчени
да прогледнем
дали червени
са очите ни
от сълзи
или недоспиване
или от екрана
на компютъра
или от всичко
заедно
дали ще преболи
дали ще се изтрие
дали ще се разпали
или ще догори

дано?
едва ли?

глупави такива
какво ли знаем

3, 4, 5, 6, 7

напука ми се
устната
от жажда по тебе

чукам на вратата
на Рая
настойчиво
там ли си

златно е
когато танцуваме
златен блус
без да спираме
докато

учудвай ме
с гласовете
на познатото
което
звучи днес
като щастие

сбогом
рубинен четвъртък
пак ще сме в теб
или в следващия
ще се прегърнем
топло и нежно
и с надежда