На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

(„думите са само рибарска мрежа за смисъла и се захвърлят, щом той бъде хванат“)

но болката е лично изпитание
болка не е дума, а свят
покажете ми изход
мълча и попивам
на предела на възможностите ви

MY GUNS IN THE GROUND

не се страхувам
че ми липсваш
това е нормално, нормално
но не разбирам как се справям
с липсата на треви, които
да разграфят погледа ми към вълните
с липсата на вятъра, който
смила пейзажа
и го премята като луд наесен
(докато спре в подножието на лятната ми
жажда)
с липсата на пясъка под стъпалата ми
по който не помним
че двамата сме газили
но той помни — били сме там
заедно

справям се с предначертанията
как — не знам

не се страхуваш
че ми липсваш
защото знаеш
как
ме събуждаш

BLUE HOLE

седях на ръба на живота
и си люлеех краката в бездната
малки бедуински момичета
трошаха краещници до мен
запрятаха си полите
крещяха от щастие
повикваха поименно всяка
от вълшебните пъстри риби
и те извираха
жълти, оранжеви
червени
червени
червени
скачаха полудели
кълвяха трохите
като гълъби
които никога няма да долитнат в Синай
и изяждаха
и изяждаха
всичко
до ръба
нетраен
…
един много син поглед
ме улови на самия край
чудовището на живота
изплува от бездната
призова ме поименно
от неговите риби бях
надроби ми от хляба

КОГАТО СЕ РОДИХ

необикновеното
ми се случва
прибой ме запраща в скалите
копие ме улучва
в лявото рамо
и под него
боли ме, много ме боли