На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

двеста четиридесет и пет
орехи и ябълки по средата
рубинени диви лози, небе
небето в очите ти свети
с тъга, клоняща към нула
земята е кръгла защото
та всичко е по-далече
но не преоткриваме света
а само неговите шосета
мириша на теб цялата
миришеш ти на мене
кръгло ми е сърцето
препълнено е

НЕ ТИ ПРОЩАВАМ

не успях да те видя
и по най-безобидния начин
още изтръпвам от името ти
боде ме под гръдната кост
любов
омраза
желание
жажда
не знам
живот
боли ме челото от безмислици
изстива
(къде си)
не ми върна нищо в подкрепа
нямаше и какво
загубил си го на прибиране
ключ на врата ти провесен
а думите са изпитание
което не сме издържали
празно е между редовете
не ми казвай обичам те
нито извинявай
някакви хора някъде спят
връзката се разпада
само с теб мога да мисля
не ти прощавам
като те няма
не се надявай

DOLCEFARNIENTE

неделя е
празен ден
то кой ли е пълен
да ставаш рано
и да им работиш
това ли е пълнота
ръката ми е счупена
какъв късмет
неделя ми е за кой ли ден
какво, че днес е истинската
на нея й е безразлично
тя не ме познава лично
ей така искам времето си
да е само мое
какво ми пука за понеделника
та чак до петъка, не са мои
майната им
аз общувам с джо сатриани
изобщо с испански китари
(николас де анжелис)
(петру гуелфучи)
разбираме се съвършено
даже котката ми е навита
да ги слуша
представяте ли си
котак и сатриани
пука ми, искам
и слушаме
и Стинг

ГРАМАТИЧЕСКИ ПРАВИЛНИ БЕЗМИСЛИЦИ

не удържам оцеляването си
в достойна степен
унижава ме болката
сигурно ме учи на нещо
а освен болка — не виждам нищо