На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

СЕВЕРЕН ВЪЗЕЛ В КОЗИРОГ ЗА ДВАМА

Любими
ние с тебе точно
там
сме вплетени
едни и същи
и неповторими

И чуй
Луната ни шепти
на двамата

… реалността ти предстои
не се страхувай от промяната
във миналото да се върнеш няма
защото вече там си бил
сега е час да се освободиш
и да откриваш
не свеждай рамена
и продължавай да вървиш
ти се завръщаш у дома…

Една жена
крилото счупено на гълъба превързва
разтворен недовършен ръкопис
във кана живата вода заключен бързей
подрежда вятър на брега пясъчен пъзел
Във полумрак
старинна мъдра книга ярко свети
на прашен път девойка с менци
скиталец уморен отпива бързо
на жадни, жадни глътки от водата

И ти си там, ти си в това

Във Козирог
любими
ни е Северният лунен възел

ВОДОЛЕЙ В САТУРНОВА ДУПКА

От десет години
за първи път
щастлива
си очаквам рождения ден.
Би трябвало да е обратното
десет години не подмладяват никого, и мен.
Бъдещето се свива
струпва ти се на главата минало
не очакваш големи събития
раждания
влюбвания
лудости на младостта.
А главно погребения.
Радостите сякаш са нелегални, не за всеки ден.
Повечето хора са уморени.
И от живота
или от липсата му
изглеждат
незадоволени
и незадоволителни.
Сразени.
Очакват края на дните
в примирение
и без надежда
освен за внуците.
Не е за мен, Господи, не е…
Защото съм влюбена
ще е щастлив извънредно
моят рожден ден
без значение колко е пореден
щом един мъж, когото обичам,
е с мен

МОЛИТВА ЗА РОЖДЕН ДЕН

Все будна съм
за приятели
за любов
за път нов
Светя и насън