Асоциативен ариергард

ударите право в лицето. А прегръдката в боя е хитрост на слабите. Увисваш на гърдите на силния, пречиш му да те бъхти, събираш сетни сили, дано да стане някакво чудо, колкото и да вика „… брек, брек!“ рефера, но да не те гони от ринга на Живота.

Виждали сме същите тия елитни екземпляри с омекнали колене да излизат неохотно от ранглистите, топ-класациите и да преминават на „научна работа“, я треньори, я зрители, я… с мрежичката с кисело мляко.

Засега препоръката е — да не изпреварвам събитията. Всяко нещо с времето си. По коронката от бяло злато за еднократна употреба — седми горе ляво, върви прогнозата за курса на долара, на фона на Реквием от Моцарт.

Изглежда нещо в еманацията ми се е променило, обзалагам се — не в моя полза или поне не в рекламна такава. Засече ме много, много близка в много отношения приятелка. Много близка и много просветена и посветена в какво ли не! Няма нещо което да не знае, да се учуди, да се изненада набитото и многостранно и многократно око.

— Казвай какво става с тебе, какъв е този поглед на припикано канарче!? Да не си се забъркал в политиката?

— Чак до там не съм закъсал — успокоих я — от време на време ми пада гардът — признах си.

Споделената болка е половин болка. Още неизрекъл горните без бой самопризнания, усетих как напрежението, което несъзнателно съм акумулирал се разреди с токов удар, стрелките се успокоиха и отчетоха около нормалната за сезона стойност, съвсем в параметрите. Палецът на дясната ми ръка от самосебе си се повдигна, потупа покровителствено дясната ми ноздра. Гардът си беше на мястото.

Много, много близката ми в много отношения приятелка ме погледна със зелените си, фосфорисциращи като на осцилограф очи, пое информацията и я включи за обработка в компютъра си — мое поколение. Видях в лявото и око змийчето на синусоидата да предъвква данните. Дясното светеше някак отчуждено безучастно, дори тъжно.

— Не знаех, че на оная работа и казвате Гард! — каза тя съчувствено — Чувала съм и зная разни имена, нежни и груби, приятелски и саркастични, но Гард — за първи път чувам. Най са ми харесвали Адаша, Съсела, Котето, един пък му вика Стойчо… Ооо, има и имена… дето не ми се събират в… устата… Да нямаш предвид, че Той ти е бодигард…

Ясно беше, че е подала данните погрешно. Цялата информация беше изкривена и изчисленията вървяха в съвсем, съвсем неправилна посока. Последствията можеха да бъдат непредсказуеми. Можеше нещо да се изроди, да прерасне във вирус, нещо да блокира. Домъчня ми едновременно и за моята много, много близка в много отношения приятелка и за мене си. Тя просто не допускаше, че мога да говоря в психологичен план, многопластово, навътре в проблема. Реагирах бързо. Присегнах се, изключих електрониката и. Щях да разчитам само на първичната и намотка. И друг път съм ползвал този вариант.

— Не е това! — казах делово. — Да не ни гледат хората, ела да ти обясня как стоят нещата…

— Така, да! — каза много, много близката ми — на отиване да вземем нещо по-тонизиращо.

Като при синхронно изпълнение се гмурнахме в добре познатата нам посока. Като при синхронно изпълнение палците на десните ни ръце се вдигнаха и потупаха покровителствено десните ни ноздри. А те, както и левите, за който му разбира, бяха разширени като на арабски боен кон в атака.

Януари 1995 г.

,

Информация за текста

© 1995 Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11040]

Последна редакция: 2009-03-28 13:00:00

,

1

Алюзия за появилото се в пресата „научно“ съобщение за индивид „чувал“ по зъбната си коронка радиопредаванията по местната радиостанция.

2

Алюзия за класическия образ на тъщата в очите на зетя — като змия.

3

Гърците и гърчеещите се българи по Черноморието говорят „съскайки“.