С фър-фър до Търлата

паметника. Това е мраморен цилиндър, като двуметрова папироса, издълбана с арабски писмена, на подходящ орнаментиран куб — пиедестал; всичко — около три метра. Твърдостта на материала го е пощадила във времето. Станал символ на Султанщината и място за Паради и Екзекуции.

— На това място — каза Мама, докато закрепваше цветята на една изпъкналост — щяла да се скъса Нишката на Нашия Род. Майка ми, баба ти Туцка (почина три години преди да се родиш), вече голяма и ученичка, е водена тука, да я колят. Навързани като добитък: мъже, жени и деца — наказателна мярка за нещо си. Имало още само пет човека до Баба ми, когато пристигнал… на запенен кон, прашен, с голяма чалма и ферман от Султана за помилване, вестоносец… Да помним!

Питах моя приятел от музея — Стоян Йорданов, но той е археолог. Допуска, че става дума за около Освобождението, когато населението е помагало на руското разузнаване — за численост и място на турския аскер.

На снимката — от последните дни на Баба ми — 1936 година, ме гледа Тя — подпряна на лакет, наполовина под юргана, мумифицирана и остригана, около осемдесетгодишна… или пет долу — или горе…

Колко близко е пустото му робство! А искаме да се мерим със свободните народи!

Колко са ми близки тия места!

Пет години в Техническото училище! Нашите бригади засипаха Метериза и оформиха Младежкия парк. По тия алеи бягахме с хронометър за оценки по физкултура; бягахме и без хронометър — от неудобните часове. По тия алеи задиряхме прочутите хубавици от Братя Миладинови. Още по-рано, като малчугани, с двойна стълба и ортак, брахме липов цвят — да подпомогнем, някак си, оскъдния домашен бюджет. По тия алеи отивах в поредното си ателие…

Колко чирози сме изяли в бирарията на Дунавски кът: като дете — с родители и с лимонада (и с великодушно предоставена родителска бирена пяна); като ерген — с колеги и нещо по-силно; пак с колегите, вече семейни и с децата — за тях с лимонада! С други колеги — от побратимени чуждоземни градове, в името на държавни интереси, но за наша сметка!

Колко Великдена и колко Търли минаха-отминаха! Де ги усетихме, де не!

Великден! Пак има нещо като Търла, но не съвсем — около първи май! Официално не е Търла, а — всенародно веселие, по случай Деня на международната трудова солидарност! Къде ти, по-Великден от тази солидарност! Има мероприятия! Има и детски, ученически маршировки и прочие. Има и обгазявания от румънската Долина на голямата химия, под патронажа на Елена Чаушеско. Навсякъде лази жълта, гъста и лютива мъгла. Началството кашля, но се прави, че няма никаква мъгла — международна солидарност! По простирите с пране — чорапогащите от полимерни тъкани се разпадат като захарен памук на пролетен дъждец, като прозрачните пропагандни и втръснали лозунгаджийски локуми. Никой не вярваше, че Нещо може да се промени — нали отдавна ни бяха изтъргували в Ялта, Техеран и къде ли не…

* * *

Колко фър-фър правихме като деца…
Колко фър-фър правихме с нашите деца…
Колко фър-фър правихме и с внуците…
Дали, с правнуците… ако ги… ако ни… има!

декември 2000

,

Информация за текста

© 2000 Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/11604)

Последна редакция: 2009-05-18 21:50:00

,

1

Търла — русенци наричат Великденския панаир. Също — заградено място, всред пущинак, за добитък. Русенци свързват това, с нива, оставена да си почине година, две — удобна за Панаира — Търлата…