номенклатурен номер салфетки за маса, от едностранен холцфрай, с нещо като лайкучка на розов фон.
Точно тия салфетки се вписваха идеално в така грижливо разработената технология: с меката си, негланцирана страна, контактуваха достатъчно нежно о двете бузи на… проблемния; а гланцираните осминки преплъзващо лагеруваха плавно, според хода на титуляра. Само маргаритките, приличащи на лайкучка, се чувстваха някак не според замисъла на дизайнера — стърчаха самотно в необичайната си леха.
Природата беше оплевила всякакъв опит за растителност в района. Беше съсредоточила абсолютно всичко, в този смисъл, високо горе, под и над един изящен, капризен и аристократично влажен нос; абсолютно всичко — е силно казано… Освен мустачките, тип Амедео Надзари от филма Ел бандито, както и рядката, редовно поддържана в тъмно черно косица, от ушните плафониери чорлаво надничаха нещо като похабени акварелни четки — дванайсти номер. Фини вежди, златни телени очилца, високо чело с възрожденски, но схоластичен отблясък. Всичко това — анфас и профил, че и три-четвърти, имаше чичо Трифон отгоре и отдолу. А по средата — една невзрачна гръдна кошница, фигурираща в картотеките на тубдиспансера за профилактика. Понякога торсовата оскъдност се променяше по посока на Джони Вайсмюлер от снимачния му период в Тарзан — Чичо Трифон си подпъхваше под ризата дузина вестници, та като си шофира ламбретата — да го пазят от вятъра. Беше зиморничав — духало му и през илиците на юргана. По негови доброволни самопризнания — при екстремни природни дадености, ребрата му тракали като прогизнал ксилофон.
Поради тия, навярно и — други, дълбоко лични съображения, чичо Трифон не понасяше другарки в живота, с влажен интимитед; но такива с топъл дъх на ванилови кифлички, определено понасяше… и прочие…
44. ТОЙ МРАЗИ ДА ГО разкопчават! Особено пред свидетели. Настръхва като… незнам какъв. В най-различни посоки. Избиват разни комплекси. И проблеми. Разкопчани комплекси и разкопчани проблеми. И лоши помисли! И… още по-лоши!
Разговорът скача фриволно, с темпото на напитките. Това донякъде обяснява закъснението с две идеи, на констатацията; която се затвърждава; неимоверно. Явно си има работа с вещо лице. Спокойно! Самообладание! Не трябва да се злепоставя… доверие за доверие. И по-кротко…
Преценява обстановката: темите — тривиални, кръсосани, трета степен по Алкохолната скала на Малиган. Персонажът — познат, познат, че не може повече. Всеки с другарчето си — гълъбчета! Свободни стрелци уж няма; знае ли човек, всичко се случва, трябва да се провери!
Левицата му е обърнала тричетвърти гръб — матов, изящен, добре познат, дай Боже всекиму! С комплект бемки, дислоцирани като Малката мечка, без финалната звездичка; нежно влажна — Камей плюс още нещо. Двете ръце, с палците и безименните, кокетно придържат осоления кристал на мохитото. Маслинката — до половинката!… Охо, мерена реч! За жалост — отпада. Не е.
Поддържа периферно разговора: мерцедес, ама возията му е твърда… и разкопчаването върви твърдо… виж, демаражът му го бива — гърбът залепва за облегалката на секундата след светофара…
Използва търсене на съпричастност, към гореказаното, за проучване на десницата. Уви — има алиби. Елеминиран е в чаровните й аркансилни очи със за-дна дата; доста задна. Това е друг… скеч. Пък и ръцете й си играят с актуалната за сезона брачна халка. Красивата й уста, обаче, не си играе — контрагентът й е с повишена моментна обремененост…
Той е озадачен! Да търси Фигаро горе, Фигаро долу — е излишно; отзад — нелепо. Стена! Намира се в нещо като диагонален партер: лактите вбити в ма-сата, между хайвера и майонезата с брюкселски зелчета; краката — изтеглени далеко назад, в дълбокия тил. Да не ги достига съпругата му; да не го рита бо-лезнено. Първа сигнална система за комуникации между две любими същества; по разширените вени, по повод… и без. Това — само за сведение, между другото!
Междувременно има запецване на трето копче. Копчето е класическо: фор джентълмен. Или-кът му идва малко тесен; и в мирно време изпитва затруднения. Усеща се нервност при изпълнението…
Той заявява, че текилата прави чест на бара. Гласът му мутира. Солта от ръба на чашата е избила на челото му. Домакинът приема комплимента като заявка за дубъл — получава го.
По време на този ритуал хватката леко поддава. Използва го за проучване на предната позиция. С компютърна скорост, трето поколение, отчита някои дадености: домакините нямат подрастващо поколение, нито любимо животно… никаква логика!
Протяга крак, като гайгеров брояч; много внимателно — да не задейства детонатора. Дискретноста е негово кредо!… Нищо! Подозрително поглежда право в центъра на неговата си опозиция…
Ооо, Боже, трябвало е да се досети! Действителността е сурова! Романтичен тъпак! Съпругата му го разсъблича с очи!… Леко разфокусирани — затова има проблеми с разкопчаването; а и не познава детайлите: вече трийсет години сам си шие копчетата; и нейните… Всяко нещо се наказва! Безрасъдното му протягане на крака — също! Санкция! Оттрениран, отсечен удар в разширената вена… Кой глупак му беше казал, че пантофките Бали са като перушинки!
Разшифрова депешата: Хайде, да си ходиме, че си имаме нещо наум! Нещо за довършване; не оставяй днешното за утре… А утрето се е прехвърлило в днес!
И другите стават. И те си имат нещо наум, нещо за довършване. Малката мечка дискретно ми шепне нещо на ухо; сочи с очи надолу… Закопчавам се!
45. ИЦКО ГЛАРУСА беше четвъртит гларус. С ъгломер да го бяха правили, нямаше да го докарат толкова четвъртит, от главата до джапнките. Те пък бяха самата четвъртитост и все се спираха там — където не им подхождаше на четвъртитостта.
В случая се бяха паркирали зад едни ходачки, опълнени с много високо, русо и на всичкото отгоре и красиво девойче, със смущаващо продълговати крака и калъф за цигулка в лявата ръка.
Ицко Гларуса, верен на четвъртитостта си, беше с четвъртокласно образование, достатъчно да установи, че в някои отношения не достига и до ра-мото на девойчето. Лошото беше, че Ицко Гларусчето поддържаше пред съгларусите си версията за високите мадами, които уж си падали по него — нямал отърване от тях, а не беше представил доказателства. Неподозиращата това — кандидатка за доказателство, в един момент откри, че чифт квадратни джапанки я следват с цел секспросия или секстормоз: спира, те спират; тръгва, те тръгват. Ситуация! Ситуацията прихваща калъфа за цигулка с цел агресия. Много високото, русо, на всичкото отгоре и красиво девойче, държеше в дясната си ръка сувенирно, бронзово звънче, подходящо за вратле на козленце. Подрънка мелодично-призивно с него и от чакащите за сладолед се отдели един от онези, дето: ай лав дис гейм, дългич, колкото двама гларусовци, с калъф за контрабас в лявата ръка. Подпря го нежно о нищо невиждаща, нечуваща и неподозираща влюбена двойка и извърши редица манипулации, подсказващи с какво припечелва за следването си, а именно: прихвана с лява ръка дъното на дънките на Ицко Гларуса, с дясната стисна квадратното му вратле, изтръска джапанките да не се пречкат, дето не им е мястото и го кацна, като реклама на високата указателна табела: Къмпинг Гларус — 5 км.
Калъфите бяха в обратната посока.
46. БАБ’ ГЕНИ ИНФОРМАЦИЯТА заухажва личното си дядо, зачислено й преди половин век държавно и църковно — дяд’ Съби, още от зори. Цяла нощ я въртяха всичките й налични колена, ръвматизи, лумбаги и прочие дъртрози, изслуша де що имаше нощни радиопредавания и изтули празнините в информационния си блок, който практически беше с неограничен литраж. Всичко с що-годе новинарски характер намираше място в целодневните й грижи към околните, сакън — да не останат в информационно затъмнение. Дали от недоспиване, от въртелите и болежките или кой знае от какво, информацията се омесваше с друга, размиваше или прескундяше и стигаше до потребителя понякога с обратен знак.
Дяд’ Съби получи за закуска любимите си пражитури с домашна извара, нещо само по себе си подозрително: ухажва ме, я дърва ще сека, я ще обръщам с права лопата… Когато видя и айрана с тил- пипер, разбра, че работата е сериозна и мобилизира революционната си бдителност: Става напечено, Събе!
Баб’ Гени съзерцаваше омитането на пражитурите, съпроводено с посръбване и дари любимото си дядо
