Велимир Петров
Скици на разни скици
01. НАШУ ЦЕЦУ ЗАЛЕПНАЛ като контрабанден магнит за електромер, о рехавия стобор, пие с очи съседското девойче, напращяло в оскъдна дрешка, на места направо отсъстваща: било поради горещниците; от социална немотия или — пуста мода!
— То, сеги са пости, ва моме Драганке, к’вот си са разблажила, грешни ний, та те поревнахме…
— Много си бил набожен, бре батьо Нашу Цецуо… пък дан’знам…
— Няка, ва, няка! К’ват си мрянка, риба можело, казват ората!
02. БЯХА ПО НА ПЕТ САЛАТКИ и по едно — без… Разговорът скачаше като кенгуро от тема на тема; провираше се на слалом между чашите; цопваше в нещо социално или антитакова и опръскваше това-онова, без да го загрозява прекалено.
— Разводът си има и хубави страни, ако се изпипа като хората…
— Развод ли е… не го хвали… все някой страда!
— Ами! Чуйте само: братовчедът, с неговата — голяма любов и чудо! Караха двайсет години почти идеално. Почти — щото и двамата си кръшкаха и не си придиряха. Родиха и изучиха две деца.
Доскуча им, разведоха се приятелски, но как:
Братовчедът се ожени за съученичката на дъщеря им; дето почти не излизаше от тях.
Братовчедката, бившата де, се омъжи за старо нейно гадже, доста по-младо от мъжа й, бившия де, по любов! Софиянец, ерген, с голям апартамент, че и доста паралия.
Децата взеха софийско жителство, тогава беше невъзможно… абе, пълен хеппи енд, изпипано.
03. ПЕШО ФУРНАТА ОБРЪЩА ДВОРА с лизгара, повече за гимнастика и апетит, че го чака пенсионерска салатка по ракиено време.
Кукувицата Теодорица следи зорко от дюлята за изкопаеми деликатеси и задява:
— Куку! Куку!
— Знам! Знам! — в такт, добродушно и в добро настроение си криви гласа Пешо, като я имитира доста сполучливо.
— Ку-ку! Ку-ку!
— Знам си! Знам си!… Ти ще ми кажеш! Нали се виждам, че съм куку!
Петелът Макиавелий, да не остане назад:
— Кукуригууу!
— Де, тенджера, де! Язък ти за името! Засега съм само едно дърто куку!
04. ДЯД’ ПАТЮ ОКОКОРЕН съприживява ТиВи филмче за живота на морското дъно. Морските таралежи, с игли няколкократно по-дълги от тях самите (Гл’ей, к’ви игленици!), го изпълват с детски възторг и посреща с насмешка опитите на рибоците да си замезят с тях.
Появява се рибка-красавица (по розова пижамка на райенца и панделки) и става ясно, че е спец по консумацията им. Умно и нежно прихваща с устица, като целувчица, върховете на иглите и със силен замах ги зашеметява о скалите, открива месцето.
Дяд’ Патю невинно прехвърля възторга си към рибката с дюшеклъка:
— Гл’ей, как се облизва само! Няма прости хора вече!… Първо целувчица… после — хам-хам!
05. ЗАКЛЕТИ ТЮТЮНДЖИИ лакомо смучат, с брадясали муцуни и брезентови ръкавици, фасовете си около сандъчето с пясък: „За пушачи!“.
— Какви пушиш сега?
— От евроекютата на дядото…
06. РОДИЛНИ МЪКИ ОКОЛО излюпването на една смехорийка; нещо с трилър, литър, екс — нещо пияндурско… Май да! — Трилъритров ексшън.
07. НА ГИЦИН ГОГО БУЛКАТА ГЕНА му заръчва, хем да не вземе да забрави:
— Да курдисаш, Гого, капаня! Многу мишка в преждата, ши знаш! Насмели са кълбяата, са ги разчешитили…
— Няка, ва, няка! Можи пък да ми дуплитът чорапяата, дет’ си ги забраила ут миналата гудина…
08. БАЙ ГЕОРГИ Е ХВЪРЛИЛ око на картоните с яйца от една сергия на пазара, с търговка — отракана и засукана хитруша, ще те купи и продаде без да се усетиш, че и отгоре…
— Здрасти, булка! Как са яйцата?
— Благодаря, добре са! — светва хитрушата.
— Гледам, че са бели и закръгленки като стопанката си, пресни ли са?
— По-пресни са от мен. Ще вземете ли?
Бай Георги доближава поверително каскет до шарената кърпа:
— Ще Ви се доверя. Квачката се разклока, иска да мъти. Ще я насадя с яйца от черна шуменска кокошка, че си нямам такива, а и по-малко боледували…
— То, хубаво, ами как ще познаете в тази камара, кое яйце е от черна шуменска кокошка?
— Знам аз, знам! Това ми е работата! — отделя бай Георги от яйцата и си напълва картона.
— Дано да не излязат запъртъци! — пишмани се той докато плаща…
Хитрушата го изпраща с насмешлив поглед и си мисли: симпатичен, но шашав човек! Уж разбирал, това му било работата, пък въобще нямам черна кокошка в курника…
Бай Георги е двойно доволен: изпълнил е поръчката на половинката си и номерът с черната шуменска кокошка пак мина — да избере само едрите яйца, че имаше и доста дребосък…
09. ДВЕ ПОПРЕМИНАЛИ, средностатични хубавици, опрели стилистични къдри, си споделят на чашка кафе:
— Защо развод, дружке моя? След двайсет години брак! Две големи деца! Не те разбирам — нерви… делби… проблеми!
— Двайсет години го чакам, този петдесетгодишен тийнейджър, да порасте, и реши какъв да стане… Майка му да си го поеме…
10. УЧТИВА, ПО-КОНТАКТНА продавачка, загрижено:
— Ето рестото, Господине. Не ви ли е студено по сако в този студ?
— Благодаря! Балтонът ми е паркиран отсреща.
11. ТАКСИМЕТРОВ ШОФЬОР състрадателно изчаква клиентът му — превит от болки в кръста, да слезе, явно продължава започнат в колата разговор по темата:
— Лягайте на асфалта — да Ви попритъпча с жигулата за здраве…
12. УЮТНА КРЪЧМИЧКА за фукарии, масичките на лакет една от друга, самотно пиянде, доста архивно, с още по-архивни одежди, ползва за мезе разговора на съседите-веселяци. В една пауза се включва с беззъба фъфлеща усмивка:
— Чувам, за жени говорите! А аз, нали не мога вече, не Ви се меся!…
13. СЪОБЩЕНИЕ: СЪПРУГ, С пореден № 5, обслужващ основно в битово отношение съпругата си, с пореден № 4 (Номерата са пренабити!); съобщава на заинтерисованите лица, че във връзка с настъпващите коледни празници — е повишил качеството на обслужването (В битово отношение!), на гореспоменатата си съпруга, а именно — обзавел е спалното крило към офиса й, с последен вик на модата в дизайна на серия ГАРДЕРОБИ от фински бор, с надстройки тип мезонет, уютни, дискретни, със серия санитарно-хигиенни екстри, условия за китайски шах, мини-бинго, кабелна телевизия; както и коледни —
