бензинаджията въоръжен с мустачките на Кларк Гейбъл над десетинчова усмивка, се озадачава от гръмогласната ни родна реч. Поглежда тексаската ми регистрация, но това не му обяснявя нищо. От кое кънтри (страна) сме, пита, с безцеремонната контактност на американец; и на какъв език говорим? Признавам си: Бългерия кънтри и ленгуичът ни (езика) — също бългерия!… О-о-о, така ли! О’кей! Усмивката му става от ухо до ухо; Вери гут! (Много добре!) И ме тупа по рамото. А знае ли къде е България, питам; усмивката му става безпомощна, признава си: Ноу! Не е ли някъде до Венецуела?…
Не знае! Да е само той…
26. КРОТЪК ДЕЛНИК, МУХИ се врат къде ли не; звуци разни, едни такива, други — онакива. Чушкопеци делово потракват калпачета, стринки се гъзурят около врящи котли с ароматни магии; някой клепа коса, други се клепат взаимно… Идилия!
Пресипнал фалцет, с обигран речитатив на потомствен калайджия или вехтошар, превзема интонационната среда и фокусира общественото внимание:
— … Инкаса-а-аторът минава-а-а, молим! Елек-тромераджията-а-а… сваляйте-е-е магнитите-е-е; мосто-о-овете-е-е и другите-е-е таракачаци-и-и, шашми-и-и-и и прочие-е-е устройства-а-а! Инкасаторът минава-а-а! После да си нямаме-е-е докачки-и-и и откачки-и-и; да се причакваме-е-е с брадвите-е-е; дребни деца си има-а-а-ам, молим! Който чул — чу-у-ул! Айде-е-е на инкасатора-а-а-а; електромераджията-а-а-а; Ама ха-а-а! Тъй де!
27. АВТОМИВКА КАТО автомивка. С чуждоземни олющени надписи, тук-там — ръжда, цвърчи и откъдето не трябва; сешуарът не работи, затова пък автошампоан не се пести и вълма от пяна и аромати пълзят по крачолите на персонал и клиенти…
Нафукано БееМВе, с огледални стъкла, се отръсква капризно като немска овчарка и драсва нейде си; пребоядисано в резеда Жигули изпълзява с шофьорска тяга и ревматично поскърцване…
В преправен на пикап Москвич, половин тон шопари, делово умислени, явно привикнали на манипулацията, със сластно грухтене приемат ласките на четките по механизмите. Купетата им лъсват като за годишен преглед… и им липсват само панделките — като на тия от Дисниленд…
28. КАРЕ СТАРОМОДНИ първолаци, с крачоли под коленете, шарени зорлем кръпки, ходачки с по два номера по-големи и още по-големи диоптри, съсредоточено подритват, с повишена трудност, някаква керемидка, в някаква тяхна си игра и доста сносно припяват:
Астика, Астика! А, стига! А, стига!
Два пръста разкикерени, един пръст — напреки!
Астика, Астика! А, стига! А, стига! А, стига, Астика!
29. ДАМСКИ МЕДИЦИНСКИ кадър, от най-младинките, накамарчен с кутийки и кутийчици лекарства, консумативи и някакви маркучета, извършва сложна маневра на излизане от болничната аптека. Вратата, въоръжена с пружинен инат, не ще да я пусне. И с право — кой ли глупак би пуснал такъв млад кадър от прегръдките си…
Девойчето подухва влажна къдричка — за видимост, притиска с разперени розови пръстчета към гърдичките си ветрилото на пъстрите кутийчици и натиска с раменце остъкляването; а с краченцето контрира рамката…
— Най-добре й стои Витамин В — комплекс! — с пресъхнало от умиление гласче, коментира проходящ болничен халат…
30. ЗАДРЪСТВАНЕ ПРЕД бензиностанцията; никой не помръдва, бибикания, подвиквания; който отиде да провери кое-що, не се връща…
Струпани около един пършив Запорожец, хората цъкат, недоумяват, спорят, търсят обяснение на загадката, а няма и няма…
Само водачът на МъПъСъто си стои невъзмутим, чака да го обслужат. Стои си, ама къде? Запорожецът — без седалки. Вътре — една каца, легнала с отвора към волана, опряла плътно в пода, тавана, отстрани и отзад! На възглавничка, на вътрешния й ръб си стои мустакатата чичка, стиснала кормилото; сгънат — да има място за главата му. Как е влязла, пустата му каца!?! Колкото зяпачи — толкова догатки, а чичката не обажда… Дали пък не е сглобена вътре и ако е — Защо!?!
31. ЕЖЕНЕДЕЛНОТО КАРЕ бриджьори, сражаващи се под знамето на Първа частна дегустационна колегия, в паузата наложена от дефлорирането на поредната екзотична бутилка, се глумят с единствения ерген — виден гинеколог:
— И да закъснеем, няма кой да му държи сметка… да му се цупи…
— Що му е — занаятът му дава богат избор…
— Докторе, има ли такова нещо?
Докторът, подчертано сериозен, привършил с разпечатката; разлива и контрира с проверен професионален лаф:
— Ние сме като касапите… Най хубавите късчета месце, запазваме за себе си…
. . . . . . . . . . . . . . . .
33. БАЙ ГЕОРГИ РАБОТИ на гише, бюро срещу бюро с госпойца Фтичева. Госпойцата, цялата в саморъчно плетени дантели, навярно от чеиза й; нагиздена, червосана и белосана; изпуснала всички възможни влакове доста отдавна, често изпада в състояние на отнесена от вихъра. Без да се усеща, дава простор на своя нелицеприятен навик: настървено си бърка в носа; огромен и напудрен, като на равни интервали, има-няма какво, сякаш соли нещо встрани…
Бай Георги, без да отделя поглед от сметките, с привичен жест, трениран в годините на съвместна работа, придърпва кошчето за хартиени отпадъци, точно на мястото на соленето. Клиентите, чакащи благопристойно госпойца Фтичева да бъде донесена обратно от вихъра, си умират от смях…
34. БАЙ ГЕОРГИ ИМА невероятен рефлекс: ако клиент или колега кихне веднъж или серия, той — гледащ уж встрани, дискретно прикрил устни, пръцва отривисто с уста, светкавично и едновременно. Ефектът е невероятен — всички вперват укоризнено очи в кихналия, а самият кихнал, за миг несъмняващ се, че е лично той, поруменял се извинява…
35. ДРЕБНО ЧОВЕЧЕ, в поза на рецитиращ Наполеон, гневно пръска слюнки срещу група смълчани слушатели:
— Какво искаш… ти, бе! Трийсет години събирам професионална чест, на дъното на една ракиена чашка! И сега искаш да ти я плисна в лицето за едното нищо, ли!… Няма да те дезинфекцирам аз, я!…
36. РУСЕНСКАТА УЛИЦА ВИДИН е успоредна на главната артерия — Борисова, но не стига като нея до Централна гара, щото аа̀ — да хване влака за Европата, се губи из един урбанистичен гювеч, с бродещи, залутани по различни времена — пощаджии…
Цялата улица Видин е в огромни липи, с разчешитени клони, като тунел; и не, че улицата е тясна, дори е двупосочна. Липите дават възможност на жи-веещите до четвъртите етажи, през сезона да си берат липов цвят за чай — със и без лимон.
Особеното в липите е, че стволовете им, дебели колкото едвам да ги обгърнеш, са изкривени осезателно и по странен начин, удобни за полягване.
Като дечурлиги, припечелвахме и от бране на липов цвят. По двама, с двойни стълби и големи книжни чували, нажилени порядъчно, познавахме всяка липа в града — кога и е времето, едра ли е и какви претенции имат съседите й. За мене улица Видин е на другия край на града, но обвеяна с романтичната тайна, че причината за кривината на стволовете са натискащите се любовни двойки, омаяни от аромата на цъфтежа и закриляни от тъмнината, нощем — без осветление! Докато разтваряхме стълбата и се катерехме,
