малки, но симпатични ИЗНЕНАДИ…
14. СЪОБЩЕНИЕ: СЪПРУГ, С пореден пренабит № 3, съобщава на съпругата си, също с пореден пренабит № 6, че за периода на настъпващите коледни празници ще отклони домашната прислужница, изпратена им от Студентското градче, на подходящ адрес, предвид предстоящата зимна сесия, поради даване на първа методична помощ на гореспоменатата домашна прислужница, за… сесията…
15. — ЦЕНКЕЕЕ, АКО ЗНАЕШ само — какъв срам брахме! Да се крием от децата си, пък те — нали сега всичко знаят; всичко виждат, всичко разбират, за срамотите, Ценкееей!… Не това, ма!… Ценке — ти все за това си мислиш!…
За Титаник — ’айде, иди-дойди! Бил световен, нямало като как, нали имаме и такова бойлерче; със същото име; да го уважим — току виж се засегнало и … гръмнало… Та, за нас двамата и за двамата синковци — по пет лева; ей ти ги — двайсет лева. Тури и по един сладолед — ей ти ги двайсет и пет лева! То сега, алкохолизмът излиза по-евтино! Това — миналия месец. Минал, не минал месец — моя пак: трябвало да видиме… аде… как се казваше, изхвръкна ми из ума… Нам’къв бил, нам’ко си правили, всички го гледали, даже и загубената Тода; само ние не сме били… Ами бюджета за месеца… Така смятахме, инък смятахме, решихме да идем скришом от децата. Те още от преди три месеца се точеха за него. Какво ли не им приказвах: глупав бил, само се гърмели и разни голотии… не вярват. Да го видели и да си имали тяхно си мнение. Разбирам ги, миличките… Едно време — докато не обришех всичките кина, не мирясвах, ама те нямат късмет, горките. Едно семейно ходене — и на баба им пенсията хвръква. Това е културното ни бюджетно перо, без бабата!
Та, излъгахме ги, че… отиваме с приятели на кръчма. То, тежки да бяхме отишли; с по една-две бири щяхме да се оправим, че и картофки…
Синковците ни засекли по часовника, хванаха ни на тясно. Все едно, че не знам как ни хванаха! За срамотите! Тъй не съм се изчервявала, не знам от кога… Хем нищо не казаха. Изгледаха ни като… като … Ценкееей; голям срам… за срамотите станахме!
16. ПО СУТРЕШНИЯ БЛОК на Хоризонт върви разговор със слушатели, по телефона, за туристически маршрути в Пирин. Спомени разни — все приповдигнати.
Откроява се възторжено колоратурно сопрано, вибриращо в най-горния регистър, ако има толкова горен…
— Цялата настръхвам емоционално, само като си помисля: дъщеря ми е рожба на такава планинарска екскурзия по чудната Пирин планина…
Водещата, със засмян до ушите школуван глас, невинно предразполага за интимност в подробностите:
— А къде, по-точно, по маршрута из Пирина се случи това емоционално събитие, помните ли?
Възторженото колоратурно сопрано пърха и вибрира още по-нагоре, преминава звуковата бариера на фалцетите:
— Навсякъде!… Навсякъде!… Навсякъде!… Незабравимо!… Незабравимо!…
17. ВНУЧЕТАТА НА НАШУ ЦЕЦУ, доста на брой, гледат по ТиВито сериал от Сладката Канди:
— Дядко, Кандито стана медицинска сестра…
— Колко и прилича!…
— И колко е красива!…
— Няка, ва, няка! може пък да пропей кат Лилито Иванова!
18. САЛАМЪТ, СЪС ЗАЧЕРВЕНА от срам чуждоезична опаковка, се мъчи да увери, че е качесттвен, стопроцентов и дори — с вкусови качества.
Баба Фъца се бори настървено с полагащите й се, според пенсията, три търкалета. Нещо не й спори. Търкалетата срещат слаба съпротива в лицето на оставените на изживяване дъвкателни съоръжения. На фона на бабешкото доволно сумтене и ръмжене се чува трошливо хруптене, внимателно селекционирано и огледано над диоптрите, коментирано: Има кокалчета! Значи му слагат и малко месо!
19. НА МУТАТА сино̀ от градо̀ като малко го мислехме за нямо. Къде ли не го водиха по доктори и баячки… И едно саможиво. Като имаха гости, се криеше под масата. При едно голямо гости изпълзя из-под масата, покатери се на стола, оттам на скрина и… каза едно дълго стихотворение… Оттогава пей давахме (сума, пари) да млъкне, поне за малко…
20. ПРАВИ СА ХОРАТА, като казват, че великите открития стават случайно и изневиделица. Ето на — толкова случайно и изневиделица, че даже не ме побиха тръпки от вълнение! Приех съвсем спокойно този факт, като нещо ежедневно!
А и моментът беше най-обикновен. Загледан в тостера, чаках да изчатка и да пръкне препечената филийка. После знаех как да се справя с нея…
А пръкна откритието! И колко формули! Латински и старогръцки букви! И лимеси и интеграли!
Мозъкът ми беше отзивчив като Дамския камерен оркестър… Колко ли учени са се блъскали, години наред, безрезултатно! А при мене колко лесно се получи! Откритието на века! Така пишеше отгоре — изведено в заглавието на някаква откъсната страница от строго научно списание, в която беше увит маргарина, леко омазнена…
Остана само да разбера — за какво се касае откритието…
Филийката беше изстинала — Великите открития искат жертви…
21. КАЗВАТ СЪРДИТО НА ГИЦИН ГОГО:
— Гого, тойту кучи пак изялу сичките ийца на баб’ Дечка ут полуга.!
— Няка, ва, няка! Тамън шъ му съ упрай гласо!
22. ПРЕДИ ГОДИНИ, В МОСКОВСКОТО метро се стряскахме от безбройните надписи „Выхода нет!“ Тълпите се блъскаха в тунелите еднопосочно и все този надпис. Приех го в глобалния му смисъл и често го използвах като метафора, между свои.
Историята показа, че „Има изход!“
23. ПАК ТОГАВА И ПАК там, доста подпийнал младеж влачеше за ръкава кожуха си и му говореше като на любимо куче — с пръст на устните му шъткаше да мълчи и да се държи прилично. Доближи ме, огледа и рече:
— Ты случайна — балгар?
— Балгар! Пачему?
— Я тоже съм балгар! Майната ви на всички!
И досега не ми е ясно: кои всички?
24. НЕВЕРОЯТЕН КОКТЕЙЛ от грохот на щанцови преси, сечащи скърцащи и дразнещи ухото силициеви ламарини за ламели на трансформатори. Работниците в цеха и да се надвикват, едва ли се чуват. Внезапно токът спира, поради нещо си и настава още по-невероятна тишина. Оглушаваща тишина! Гъста тишина, която се утаява и отгоре й изплува нежната и тиха паяжина на цигулков концерт. Невидимата досега, нейде си под тавана, бакелитова кутийка на радиоточката, внася нещо човешко, поетично, лирично. Някой си, крясва раздразнено:
— Спри го това бръмчило, бе! Оглуши ни!…
25. НА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ХОЛИВУД, в уютната бензиностанция на ЕКССОН,
