Или — когато ми връчваха Гранд Прито в Унгария с прекомерно издут плик с петцифрена сума форинти, съпроводени от завистливия поглед на московския ми колега с многото звания пред името.
Или — когато ми подаваха, с интервал от четири години двете вързопчета — свидните ми чада, на рецепцията на родилното; бартерна сделка — бебе с мама срещу торта и букет за персонала.
Или — когато…
— Слушай, Мой човек! Аз съм Твоят Кошмар; поддържам ти искрицата живот след инфаркта. Каквото ти наредя, това ще ми бълнуваш! Важното е да те държа на нокти! Заспиш ли Оня сън, няма събуждане. Ще дежуря Нон-стоп, докато те преместят в Четвърто вътрешно за дозакърпване, че и после пак!
Знам ли докога; ясно?!
От ясно — по-ясно!
Я, тихо, да чуя… тик-така ли татковият часовник, вътре, в мене… не се чува; значи още работи!
Все още! До кога ли? Казва ли ти някой!
Информация за текста
© Велимир Петров
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/13449)
Последна редакция: 2009-09-25 13:00:00
