сложено в стара кошница без дръжка, зашито със стар парцал и надписано върху му с нап-люмчен химически молив.
Как го е надписал баща ми, как е изглеждал надписът, незнам, но в Русенската поща го разчели като: За архимандрид Йеротей, от Протестантска организация — Русе. Търсили, търсили… нищо… и върнали колета — Няма такова лице!. И телефон нямах. Обаждат ми се по хора след доста време — Сине, болен ли си, жив ли си, какво става, къде си? Дадох допълнителни адреси, пратили друг колет, оня се развалил по пътя. Откривам разни съобщения от раздавача, лепнати тук-таме. Хеле, намира ме една женица, облъскана, на човек не мяза. От пощата съм, вика, бе момче; да знаеш само къде ли не съм те търсила преди; обиколих всички църкви и по телефона — манастирите в окръга, част от Северо-западна България; няма такъв архимандрид, казват и това си е! Пък нали — Божи човек, не иде току-така да го върнем; архимандрид е това, не е някой прост поп! И друг път са ме бъркали — все с архимандрид. Малко обидно — поне да беше с архиепископ или архиерей… Защо не и с архипелаг. Съгласен съм — дори и с архимилионер!
— С много връзки уредихме морска екскурзия до Истанбул, Атина и прочие черноморски пристанища. Ерген човек, минават му разни мисли; дипломата — за всеки случай в джоба; кроя вариант след вариант, кой от кой по авантюристичен; претеглям плюсове и минуси. Ще слеза на някое пристанище и ще забравя да се кача. Колко му е. Малко ли колеги направиха така… Ами родителите ми, си викам; няма да го преживеят, аз съм им опората; толкова теглиха докато завърша, лишения какви ли не, заеми, икономисваха си лекарствата. Пъшках, стоях на кърмата, плюех по пенестата диря, през пет минути се отмятах по на сто и осемдесет градуса… и се прибрах заедно с кораба. Първата ми работа — у дома! Да разберат, че съм се преборил с предишни младежки мераци. Баща ми — уж ме гледа, ама сякаш през мене, разсеяно…
— Тате — викам — ето ме, върнах се — и му се усмихвам победоносно. — Той се втренчи тежко в мене и процеди:
— За чий хуй се върна, бе! Какво ще правиш тука? Нали си взе уж и дипломата с тебе…
— Защо не ми каза преди, бе Тате…
— Все аз ли да ти казвам! Голям мъж, баща му да му казва, тегли сега!
Иеротей захапа съчмата, разпери, замахна широко и серкмето бавно потъна; засече — едно минипопче.
— Попче-попче, ама риба! Риба-риба, ама попче! Поне да беше… архимандридче!… Йеротейче…
Информация за текста
© Велимир Петров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13475]
Последна редакция: 2009-09-25 13:00:00
