Така е и в „Играта“. Не случайно най-важното правило на „Играта“ е НИКАКВИ ИМЕНА. Така правят не само в Merrill Lynch, но и във всички други големи корпорации. В такова положение са и моите днешни противници, но не само в „Играта“, но и в техните корпорации. И така в Merrill Lynch бях „Ynti“, в Интернет „Stormer“, а в „Играта“ бях просто Armani, по дрехите, които нося. Трябваше ВЕДНАГА да науча името си. Започнах трескаво да ровя в портмонето си. С треперещи ръце извадих личната си карта. НЯМАШЕ ИМЕ. Всичко си беше на мястото, и снимката, и ЕГН, и пръстовите отпечатъци, и адресът, но НЯМАШЕ ИМЕ. Чак сега се досетих, че преди известно време при целия екип дойде Главният Мениджър, което си беше събитие. Главният Мениджър ни тегли една реч за това какво е длъжен да направи всеки, за да работи екипът по- добре. И ни попита дали няма да имаме нещо против, да се откажем от имената си. Каза, че в това вече нямало нищо незаконно, тъй като под натиска на големите корпорации правителството гласувало този закон. Като по този начин защитата от изтичане на информация ще се увеличи значително. Никой не искаше да разочарова Главния Мениджър и така ние подписахме. И от тогава АЗ нямам име. Невероятно е как съм забравил. Трябва да са ни дали нещо, за да забравим... ти е името синко?
— Как ти е името синко? Синко, какво се умисли? — Явно дядката ми е говорил, докато съм се чудел и маел. — Кажи как ти е името?
— Нямам име. — Бях блед като платно. — И в този миг осъзнах, че моите истински противници не са хората, срещу които играех в Играта, нито тези безволеви и неамбициозни хора, които никога не бяха имали цели и никога нямаше да постигнат нищо запомнящо се в живота. Истинският ми противник е бил Неуспехът. Винаги съм се страхувал от нещо, но не знаех от какво точно. Винаги съм смятал, че това са другите и винаги давах всичко от себе си, за да бъда по-добър от останалите, като се стараех да не допускам никого до себе си, а в действителност съм се страхувал не от другите хора, а от опасността, че ще се проваля. Истинският Ни противник е бил Неуспехът — и на мен, и на Gucci, и на Gianni Versace, и на Nike, и на Reebok, и на Yves Saint Laurent. Гласът на дядката ме изтръгна от мислите ми.
— ... не можеш да ми помогнеш, синко, защото за да помогнеш на някого, първо трябва да можеш да помогнеш на себе си. Върви си и се опитай да намериш себе си, докато не е късно.
Тръгнах умислен нанякъде. Вятърът се усили.
Информация за текста
© Иван Миланов Петров
Източник: http://bezmonitor.com
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1967]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:29
