вашето съществование, господин Ротшилд, не е съвсем наред. След работата на професора остана празнота, след толкова търсене на сънища, тяхното ниво спадна почти до нивото на действителността. Единствената територия на Мерилин Монро никога не е била нещо повече от мълва на твърде заслепени тълпи. Господа, ако не беше този Остров, вие все още щяхте да плавате. Господа, да не се бавим, продължете своя път! Това че в трюма вече плющи съдбата на удавниците, решете с вашите последователи. Вие сте техните бащи, те са вашите деца! Нека те ви намерят място, където да лекувате скорбута си, идеите си, неосъществените си желания архипелазите да носят вашите имена…
— Сами казахте, че се намирате върху купчини от обрасли с трева истории! Моля ви, не ги чертайте на картите! Вземете си вода, плодове, свеж вятър! Отплавайте! — добави жена ми.
— Заминавайте — завърши нашето момиченце.
Океанът се търкаляше около блещукащите огньове
Изпратихме кораба с колкото се може по-добри погледи. Опасно наклонен на едната страна, той бавно изчезваше от морската шир. После тримата се върнахме до нашето жилище и започнахме подготовка за наближаващата нощ. Здрачът се спускаше като було над нашия Остров. Тишината по това време на деня много прилича на утринната тишина и с нея довършвахме нашите мрежи за сутрешния улов на сънища и роса.
Работехме търпеливо и старателно. Това беше умение, от което зависеше животът на Архипелага. Малко по-далеч шумеше бездната на историята. Океанът тромаво се търкаляше около пръснатите острови, на които блещукаха самотни огньове.
Информация за текста
© 1996 Горан Петрович
© 2005 Жела Георгиева, превод от сръбски
Горан Петровиh
Острво, 1996
Сканиране, разпознаване и начална редакция: Вася Атанасова, 2009
Издание:
Горан Петрович, „Ближен“
Издателство „Балкани“, София, 2005, ISBN 954-9446-15-8
Подбор и превод: Жела Георгиева
Горан Петровиh, „Острво и околне приче“, 2002, „Ближњи“, 2003
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10400]
Последна редакция: 2009-02-07 11:50:00
