на носилката на колела точно върху неподвижните нозе на баща ми. Пусна всичко това, като че ли го оставя върху маса. Не казах нищо, просто вдигнах книжата. Баща ми тогава ме погледна за последен път със съзнателен поглед. Някак благодарно. Резултатите от скенера бяха отчайващи. Още същия следобед изпадна в кома.
Четиринайсет дни след погребението, според обичая, трябваше да взема нещо негово, някаква дреха или каквото и да било друго — казали на майка ми, че „така трябва“. Избрах класическия ръчен часовник „техносов“ със седемнадесет рубина, часовника, който баща ми получи през 60-те години за десет години служба. В края на 2000 година отидох при „Савич“ да сменя изтърканата каишка. Казаха ми, че това е много добър часовник.
Информация за текста
© Горан Петрович
© 2005 Жела Георгиева, превод от сръбски
Горан Петровиh
Све што знам о времену,
Сканиране, разпознаване и начална редакция: Вася Атанасова, 2009
Издание:
Горан Петрович, „Ближен“
Издателство „Балкани“, София, 2005, ISBN 954-9446-15-8
Подбор и превод: Жела Георгиева
Горан Петровиh, „Острво и околне приче“, 2002, „Ближњи“, 2003
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10406]
Последна редакция: 2009-02-07 11:50:00
