Мама Корлеоне винаги започваше с въпроса защо Кей не помисли да стане католичка, като пренебрегваше факта, че детето на Кей беше вече кръстено в протестантската вяра. Затова Кей реши, че е правилно да попита старата жена защо ходи на църква всяка сутрин и дали това е необходимо условие, за да бъдеш католик.
Решила сякаш, че това може да накара Кей да не промени вярата си, старата жена отговори:
— Не, не, някои католици ходят на църква само за Великден и Коледа. Ти ходи, когато почувствуваш, че ти се ходи.
Кей се засмя:
— Тогава защо ти ходиш всяка сутрин?
Някак, съвсем естествено мама Корлеоне каза:
— Ходя заради мъжа си — тя посочи надолу към пода, — за да не отиде там долу. — После замълча. — Моля се за душата му всеки ден, за да отиде там горе. — И посочи нагоре. Тя каза това с дяволита усмивка, сякаш нарушаваше волята на мъжа си по някакъв начин, или сякаш това беше вече изгубена битка. Всичко беше казано почти на шега, с нейния типичен мрачен италиански на стара жена. И както винаги, когато мъжът й не присъствуваше, тя проявяваше известно неуважение към Великия дон.
— Как е съпругът ти? — попита учтиво Кей.
Мама Корлеоне сви рамене:
— Откакто стреляха по него, той не е същият човек. Оставя на Майкъл да върши цялата работа, прави се на глупак с тази негова градина, с неговите чушки, с неговите домати. Сякаш е селянин. Но мъжете са всичките такива.
Обикновено, по-късно сутрин, Кони Корлеоне се отбиваше с двете си деца да посети Кей и да поприказват. Кей харесваше Кони, нейната енергичност, очевидната й привързаност към брат й Майкъл. Кони беше научила Кей как да готви някои италиански ястия, но понякога донасяше от своите по-майсторски произведения, за да ги опита Майкъл.
Тази сутрин, както обикновено, тя попита Кей какво мисли Майкъл за нейния съпруг Карло. Дали Майкъл наистина харесва Карло толкова, колкото изглежда. Карло все имал дребни неприятности със семейството, но сега, през последните години, се бил оправил. Наистина добре се справял с работата в работническите профсъюзи, но толкова много трябвало да работи, толкова до късно. Карло наистина харесвал Майкъл, твърдеше все Кони. Но пък и всички останали харесвали Майкъл, така както всички харесвали баща й. Майкъл бил абсолютно копие на дон Корлеоне. Чудесно било, че Майкъл щял да поеме семейния бизнес.
И преди Кей беше забелязала, че когато Кони говореше за отношенията между мъжа си и семейството, тя беше винаги нервна и имаше силно желание да чуе някоя добра дума за Карло. Кей трябваше да е сляпа, за да не забележи това почти примесено с ужас безпокойство, което Кони изпитваше, дали Майкъл харесва Карло или не. Една вечер тя заговори на Майкъл за това и сломена факта, че никой никога не говори за Сони Корлеоне, никой дори не го споменава, поне в нейно присъствие. Веднъж Кей се беше опитала да изкаже съболезнованията си на дон Корлеоне и жена му, но я бяха изслушали с почти неучтиво мълчание, а после не й бяха обърнали повече внимание. Тя се беше опитала да накара Кони да говори за най-големия си брат, но напразно.
Жената на Сони — Сандра, беше взела децата при себе си и се беше преместила във Флорида, където в момента живееха родителите й. Бяха уредени някои финансови въпроси, така че тя и децата й да могат да живеят заможно, но Сони не беше оставил никакво наследство.
Майкъл неохотно й обясни какво се беше случило вечерта, когато Сони е бил убит. Каза й, че Карло набил жена си и Кони се обадила на уличката, разговора водил Сони, след което се втурнал навън, заслепен от ярост. Затова съвсем естествено Кони и Карло се притеснявали, че останалите от семейството обвиняват нея, че косвено е причинила смъртта на Сони. А също обвиняват мъжа й Карло. Но нямало нищо такова. Доказателството било, че дали на Кони и Карло къща на самата уличка и повишили Карло на по-важна служба в организацията на работническите профсъюзи. Пък и Карло се оправил, престанал да пие, да развратничи и да се прави на много умен. Семейството било доволно от работата и държането му през последните две години. Никой не го обвинявал за случилото се.
— Тогава защо не ги поканиш у нас някоя вечер и не успокоиш сестра си? — попита Кей. — Горката, тя е толкова разтревожена за това какво мислиш за мъжа й. Кажи й го. Кажи и да си избие тази глупава тревога от главата.
— Не мога да го направя — каза Майкъл. — Ние не говорим за тези неща в нашето семейство.
— Искаш ли да й кажа това, което ти ми каза? — попита Кей. Тя изпадна в недоумение защо той толкова дълго обмисля предложението й, което очевидно беше точно онова, което трябваше да се направи. Накрая той каза:
— Не, не мисля, че трябва да го сториш. Не мисля, че това ще помогне. Тя пак ще се тревожи. То е нещо, за което никой нищо не може да направи.
Кей беше смаяна. Тя разбра, че Майкъл винаги се държи малко по-студено със сестра си Кони, отколкото с всеки друг, въпреки привързаността на Кони.
— Но ти не обвиняваш Кони за убийството на Сони, нали? — попита тя.
Майкъл въздъхна.
— Разбира се, че не — каза той. — Тя е моята малка сестра и аз много я обичам. Мъчно ми е за нея. Карло се оправи, но той наистина не е мъж за нея. Нали разбираш? Хайде да забравим за това.
Не беше в стила на Кей да досажда и тя остави този разговор. Освен това беше разбрала, че Майкъл не е човек, на когото може да се додява, че той можеше да стане студен и неприветлив. Знаеше, че тя е единственият човек в света, който може да пречупи волята му, но знаеше също, че ако го прави твърде често, щеше да разруши тази своя сила. А животът й с него през последните две години я беше накарал да го заобича още по-силно.
Обичаше го, защото той беше винаги честен. Странно нещо. Но той беше винаги честен към всички около него, никога не се налагаше дори в дребните неща. Забелязала беше, че сега той е много властен човек и в къщата идваха хора да се съветват с него и да го молят за услуги, като се отнасяха към него с почит и уважение, но едно нещо, повече от всичко друго, го беше направило много скъп за нея.
Откакто Майкъл се беше върнал от Сицилия с деформираното си лице, всички в семейството се опитваха да го накарат да се подложи на пластична операция. Майката на Майкъл непрестанно го преследваше и настояваше за това. На един неделен обед, когато цялото семейство се беше събрало, тя му викна:
— Приличаш на гангстер от филмите, оправи си лицето от уважение към бога и бедната ти жена. Така и носът ти ще престане да тече като на пиян ирландец.
Дон Корлеоне, който седеше начело на масата и наблюдаваше всичко, се обърна към Кей:
— Притеснява ли те това?
Кей поклати глава. Дон Корлеоне каза на жена си:
— Ти вече нямаш власт над него, това не е твоя работа. — Старата жена веднага си замълча. Не защото се страхуваше от мъжа си, но защото щеше да бъде неучтиво да спори пред другите за такова нещо.
Но Кони, любимката на дон Корлеоне, дойде от кухнята, където приготвяше неделния обяд, и със зачервено от печката лице каза:
— Мисля, че Майкъл трябва да си оправи физиономията. Той беше най-красивият в семейството, преди да пострада. Хайде, Майк, кажи, че ще го сториш.
Майкъл погледна към нея разсеяно. Изглеждаше така, сякаш наистина не беше чул нищо от казаното. И не отговори. Кони застана зад баща си.
— Накарай Майк да го направи — помоли тя дон Корлеоне. Двете й ръце се бяха отпуснали нежно върху раменете му и тя го поглади по врата. Тя беше единственият Човек, който си позволяваше да се държи толкова свойски с него. Обичта й към нейния баща беше затрогваща. Тя му се доверяваше като малко момиченце. Дон Корлеоне я потупа по ръката и каза:
— Всички тук умираме от глад. Сложи спагетите на масата и тогава приказвай.
Кони се обърна към мъжа си и каза:
— Карло, тогава ти накарай Майк да си оправи лицето. Може би ще те послуша. — От гласа й се подразбираше, сякаш Майкъл и Карло Рици имаха някаква приятелска връзка, която е над всичко и
