всички.
Карло, чудесно почернял, с добре подстригана и сресана руса коса, сръбна от чашата си домашно вино и заяви:
— Никой не може да нареди на Майкъл какво да прави. — Карло беше станал друг човек, откакто се бяха преместили на уличката. Той знаеше мястото си в семейството и държеше да го запази.
Във всичко това имаше нещо, което Кей не разбираше, нещо което убягваше от погледа й. Като жена тя забелязваше, че Кони нарочно очарова баща си, макар да беше изиграно чудесно и дори искрено. И все пак не беше непринудено. Отговорът на Карло беше демонстрация на мъжка солидарност. Майкъл не обърна внимание на приказките.
Кей не се притесняваше от обезобразяването на мъжа си, но се тревожеше за увредените му синуси, резултат на нараняването. Една пластична операция на лицето щеше да излекува и синусите. По тази причина тя искаше Майкъл да постъпи в болница и да се подложи на необходимата операция. Но тя разбираше, че по някакъв странен начин той желаеше да има своя физически недостатък. Тя беше сигурна, че и дон Корлеоне разбира това.
Но след като роди първото си дете, тя се учуди, когато Майкъл я попита:
— Искаш ли да си оправя лицето?
Кей кимна:
— Ти знаеш как са децата, синът ти ще се чувствува зле заради лицето ти, когато стане достатъчно голям, за да разбере, че това не е нормално. Просто не искам детето ни да го види. А за мен, Майкъл, това няма никакво значение, честно ти казвам.
— Добре — усмихна й се той. — Ще го направя. Той изчака тя да се прибере от болницата и след това направи всички необходими приготовления. Операцията беше сполучлива. Хлътването на бузата сега остана едва забележимо.
Всички в семейството бяха доволни, но най-много Кони. Тя посещаваше Майкъл в болницата всеки ден, като влачеше със себе си и Карло. Когато Майкъл се върна в къщи, тя силно го прегърна и целуна, погледна го с възхищение и каза:
— Сега ти отново си моят красив брат.
Само дон Корлеоне остана безразличен и като сви рамене, попита:
— И каква е разликата?
Но Кей беше благодарна. Тя знаеше, че Майкъл го беше направил против собствената си воля. Беше го направил, защото тя го беше помолила и защото тя беше единственият човек в света, който можеше да го накара да действува против собствената си природа.
В деня на завръщането на Майкъл от Вегас Роко Лампоне отиде следобед с лимузината на уличката да вземе Кей, за да я закара на летището да посрещне мъжа си. Тя винаги посрещаше мъжа си, когато той се връщаше отдалече, най-вече защото се чувствуваше самотна без него, още повече че живееше на укрепената уличка.
Видя го да слиза от самолета заедно с Том Хейгън й новия човек, Алберт Нери, когото беше назначил на работа при себе си. Кей не се интересуваше много от Нери; със своята спотаена свирепост той й напомняше за Лука Брази. Тя видя как Нери изостана от Майкъл и се отдръпна настрана, видя бързия му пронизващ поглед, който се плъзна по всички наоколо. Нери пръв забеляза Кей й докосна рамото на Майкъл, за да го накара да погледне в нейната посока.
Кей се хвърли в прегръдката на мъжа си, а той бързо я целуна и я пусна. Майкъл, Том Хейгън и Кей се качиха в лимузината, а Албърт Нери изчезна. Кей не забеляза, че Нери се беше качил в друга кола с още двама души, че тази кола вървеше зад тях, докато стигнаха Лонг Бийч.
Кей никога не питаше Майкъл как се уреждат проблемите му. Дори такива учтиви въпроси се смятаха за неудобни, не че той нямаше да й даде също такъв учтив отговор, но това щеше да напомни и на двамата за забранената територия, която никога не можеше да бъде включена в брака им. За Кей това вече иямаше значение. Но когато Майкъл й каза, че ще трябва да прекара вечерта с баща си, за да му разкаже за пътуването си до Вегас, тя не се въздържа и направи гримаса на неодобрение.
— Съжалявам — каза Майкъл. — Утре вечер ще отидем в Ню Йорк да видим някое шоу и да вечеряме, съгласна ли си? — Той потупа корема й, тя беше бременна почти в седмия месец. — Като се роди детето, отново ще се лишиш от свободата си. Хей, та ти си повече италианка, отколкото американка. Две деца за две години!
Кей му отговори хапливо:
— А ти си повече американец, отколкото италианец. Първа вечер в къщи и я посвещаваш на работата. — Но му се усмихна, казвайки това. — Няма да се прибереш много късно, нали?
— Преди полунощ — обеща Майкъл. — Не стой да ме чакаш, ако се чувствуваш изморена.
— Ще те чакам — заяви Кей.
На съвещанието тази вечер в ъгловия кабинет в къщата на дон Корлеоне бяха самият дон, Майкъл, Том Хейгън, Карло Рици и двамата довереници Клеменза и Тесио.
Атмосферата на съвещанието съвсем не беше така приятна, както в миналото. Откакто дон Корлеоне беше обявил, че се оттегля и предава семейния бизнес на Майкъл, беше останало някакво напрежение. Поемането на ръководството на такова предприятие, каквото представляваше семейството, в никакъв случай не беше наследствено. Във всяко друго семейство властни довереници като Клеменза и Тесио можеха да се изкачат до поста дон. Или най-малкото можеше да им се позволи да се отделят и да обраузват свое собствено семейство.
Освен това, откакто дон Корлеоне беше сключил мира е Петте фамилии, могъществото на семейство Корлеоне беше отслабнало. Сега безспорно семейство Барзини беше най-могъщото на територията на Ню Йорк; в съюз със семейство Таталия, сега те държаха позицията, която преди държеше семейство Корлеоне. Също така те хитро намаляваха могъществото на семейство Корлеоне, като нахлуваха в техни територии за хазарт, опитваха реакциите им и като откриваха, че са слаби, настаняваха там своите събирачи на облози.
Семействата Барзини й Таталия бяха във възторг от оттеглянето на дон Корлеоне. Майкъл, който можеше да докаже, че е страшен, не можеше никога да се надява да достигне дон Корлеоне в неговото умение и влияние най-малко още десет години. Семейство Корлеоне определено беше в упадък.
Разбира се, то беше претърпяло сериозни несполуки. Фреди беше доказал, че не е нищо повече от един хотелиер и „женски мъж“ — непреводим идиом, който съдържа в себе си значението лакомо дете, което вечно виси на гърдата на майка си. Накратко казано, мекошав и женствен. Смъртта на Сони също беше едно бедствие. Сони беше страшен човек, с когото не можеше да си правиш шеги. Разбира се, той беше сторил грешка, изпращайки малкия си брат Майкъл да убие Турчина и капитана от полицията. Макар и необходимо от тактическа гледна точка, като дългосрочна стратегия това се оказа капитална грешка. В крайна сметка тази грешка принуди дон Корлеоне да се вдигне от болничното си легло, лиши Майкъл от две годишен ценен опит и обучение под опекунството на баща му. А пък поставянето на ирландец на поста consigliori беше единствената глупост, която дон Корлеоне някога беше извършил, Никой ирландец не можеше да се надява да се мери по хитрост с един сицилианец. Такова беше мнението на повечето фамилии и те естествено уважаваха съюза Барзини — Таталия повече, отколкото Корлеонови. Мнението им за Майкъл беше, че той не е равен на Сони по свирепост, макар със сигурност да беше по-умен, но не толкова умен, колкото баща си. Посредствен приемник и човек, от когото не биваше да се страхуват много.
Освен това, въпреки че всички се възхищаваха от държавническия усет на дон Корлеоне при сключването на мира, фактът, че той не беше отмъстил за убийството на Сони, струваше на семейството загубата на голяма част от уважението към него. Приемаше се, че такова държавническо изкуство може да произтича само от слабост.
Всичко това беше известно на мъжете, които седяха в стаята, и може би част от тях вярваха в него. Карло Рици харесваше Майкъл, но не се страхуваше от него, както от Сони, Клеменза също, макар да отдаваше заслуженото на Майкъл за блестящата акция с Турчина и полицейския капитан, не можеше да не си мисли, че Майкъл е прекалено мек, за да бъде дон.
Клеменза се беше надявал да получи разрешение да образува свое семейство, да отдели своя
