Бяха изминали почти десет години, откакто в тази къща се бяха събирали толкова много хора, бяха изминали почти десет години от сватбата на Констанция Корлеоне и Карло Рици, така каза някой. Майкъл отиде до прозореца, който гледаше към Градината. Толкова време беше минало, откакто бе седял с Кей в градината, без дори да подозира, че съдбата му ще бъде толкова необикновена. А умирайки, баща му беше казал: „Животът е толкова хубав.“ Майкъл въобще не си спомняше баща му да е говорил някога за смъртта, сякаш дон Корлеоне я беше уважавал прекалено много, за да философствува за нея.
Време беше за гробищата. Време беше да погребат Великия дон. Майкъл улови Кей за ръка и излезе в градината, за да се присъедини към множеството опечалени. След него дойдойха двамата довереници, следвани от своите хора, а след тях всички скромни хора, които Кръстникът беше ощастливил през живота си. Пекарят Назорине, вдовицата Коломбо и нейните синове и безброй други от неговия свят, който топ беше управлявал така строго и така справедливо. Имаше дори някои, които бяха негови врагове, но бяха дошли да му окажат своята почит.
Майкъл наблюдаваше всичко това със сдържана, учтива усмивка. То не му правеше впечатление. Все пак, мислеше си той, ако мога, умирайки, да кажа: „Животът е толкова хубав“, тогава нищо друго няма да има значение. Ако мога да повярвам в себе си толкова, тогава нищо друго няма значение. Той щеше да следва баща си. Той щеше да се грижи за децата си, за семейството си, за своя свят. Но неговите деца щяха да пораснат в друг, различен свят. Те щяха да бъдат лекари, художници, учени. Губернатори. Президенти. Всичко. Щеше да се погрижи те да се присъединят към голямото семейство на човечеството, но той, като могъщ и благоразумен родител, щеше зорко, да следи това голямо семейство.
Сутринта след погребението всички най-важни служители на семейство Корлеоне се събраха на уличката. Малко преди обяд те бяха приети в празната къща на дон Корлеоне. Прие ги Майкъл Корлеоне.
Те почти изпълниха ъгловия кабинет. Там бяха двамата довереници, Клеменза и Тесио, Роко Лампоне със своя благоразумен и авторитетен вид; Карло Рици — много тих и много добре знаещ мястото си; Том Хейгън — изоставил своята юридическа роля да се опитва да обединява всички в това критично положение; Албърт Нери, опитващ се да е физически близо до Майкъл, като палеше цигарата на новия си дон и пълнеше чашата му, за да покаже с всичко това непоколебима преданост, независимо от нещастието, сполетяло семейство Корлеоне.
Смъртта на дон Корлеоне беше голямо нещастие за семейството. Без него сякаш половината им сила се бе свършила, а също и всичките им възможности за споразумение със съюза Барзини—Таталия. Всички, в стаята знаеха това и чакаха да чуят какво ще каже Майкъл. В техните очи той още не, беше новият дон; той не беше заслужил нито поста, нито титлата. Ако Кръстникът беше останал жив, той би могъл да осигури поемането на поста от сина си, но сега това въобще не беше сигурно.
Майкъл изчака, докато Нери раздаде чашите. После тихо започна:
— Искам само да кажа на всички присъствуващи тук, че разбирам какво чувствуват. Зная, че всички вие уважавате баща ми, но сега трябва да се тревожите вече за себе си и за своите семейства. Някои от вас се чудят как ще се отрази случилото се върху плановете и обещанията, които аз дадох. Е, добре, отговорът на това е: по никакъв начин. Всичко продължава както преди.
Клеменза поклати своята огромна, космата като на бизон глаза. Косата му беше стоманеносива, а чертите на лицето му, дълбоко врязани в пластове тлъстина — неприятни:
— Барзини и Таталия ще ни притиснат наистина сериозно, Майк. Ти или трябва да се биеш с тях, или да преговаряш. — Всички в стаята забелязаха, че Клеменза не беше използувал официалната форма на обръщение към Майкъл, а още по-малко титлата дон.
— Ще почакаме и ще видим какво ще стане — отговори Майк. — Нека те първи нарушат мира.
Тесио се обади със своя тих глас:
— Те вече го нарушиха, Майк. Тази сутрин откриха в Бруклин две нови кантори за залагания. Съобщи ми го полицейският капитан, който се занимава със списъка за покровителствуване в участъка. След месец в целия Бруклин няма да има къде да си закача шапката.
Майкъл се втренчи в него замислено:
— Предприе ли нещо?
Тесио поклати своята подобна на пор глава.
— Не, не съм — каза той. — Не исках да ти създавам неприятности.
— Добре — каза Майкъл. — Само стойте мирно. И мисля, че това е, което искам да кажа на всички ви. Само стойте мирни. Не се поддавайте на никакви провокации. Дайте ми няколко седмици да оправя нещата, да видя откъде ще задуха вятърът. Тогава ще направя възможно най-добрата сделка за всички присъствуващи тук. Тогава ще имаме последна среща и ще вземем някои последни решения.
Той не обърна внимание на тяхното изумление, а Албърт Нери един по един ги изведе навън. Майкъл внезапно се обади:
— Том, остани за няколко минути.
Хейгън отиде до прозореца, който гледаше към уличката. Той изчака, докато видя, че Нери извежда от охранявания портал двамата довереника, Карло Рици и Роко Лампоне. После се обърна към Майкъл и попита:
— Успя ли да поемеш всички политически връзки на Стария?
Майкъл със съжаление поклати глава:
— Не всички. Трябваха ми още четири месеца. Двамата с дон Корлеоне работехме по този въпрос. Но имам всички съдии, това свършихме най-напред и някои от по-важните хора в Конгреса. И разбира се, големите клечки от партиите тук, в Ню Йорк, не бяха никакъв проблем. Семейство Корлеоне е много по- силно, отколкото всички си мислят, но се надявах да се осигуря отвсякъде. — Той се усмихна на Хейгън: — Предполагам, че досега си разбрал вече всичко.
Хейгън кимна:
— Не беше трудно. Освен това — защо искаше да ме изключиш от играта. Но си сложих Сицилианската шапка и накрая разбрах и него.
Майкъл се засмя:
— Старият каза, че ще се сетиш. Но това е разкош, който не мога вече да си позволя. Поне през следващите няколко седмици. По-добре се обади във Вегас и говори с жена си. Кажи й, че е само за няколко седмици.
Хейгън замислено попита:
— Как смяташ, че ще те атакуват?
Майкъл въздъхна:
— Дон Корлеоне ме инструктира. Чрез някой близък. Барзини ще нанесе удара чрез някой близък, когото, по общо мнение, аз няма да подозирам.
Хейгън му се усмихна:
— Някой като мен. Майкъл също му се усмихна:
— Ти си ирландец, на теб няма да се доверят.
— Аз съм от немско-американски произход — заяви Хейгън.
— За тях това е все същото — каза Майкъл. — Няма да се обърнат към теб, няма да се обърнат и към Нери, защото е бил полицай. Освен това, и двамата сте прекалено близо до мен. Не могат да рискуват толкова. Роко Лампоне пък не е достатъчно близо. Затова ще бъде или Клеменза, или Тесио, или Карло Рици.
Хейгън тихо каза:
— Обзалагам се, че ще е Карло Рици.
— Ще видим — каза Майкъл. — Няма дълго да чакаме.
Започна се на следващата сутрин, когато Хейгън и Майкъл закусваха заедно. Майкъл отиде в кабинета да види кой звъни по телефона и когато се върна в кухнята, каза на Хейгън:
— Всичко е уредено. Ще се срещна с Барзини след седмица. За да сключим нов мирен договор, след като дон Корлеоне е мъртъв. — Майкъл се засмя.
Хейгън попита:
