— Кой ти се обади, кой е установил връзката? — И двамата знаеха, че човекът от семейство Корлеоне, който беше установил връзката, беше станал предател.
Майкъл се усмихна на Хейгън тъжно и със съжаление.
— Тесио — отговори той.
Довършиха закуската си в мълчание. Когато пиеха кафето, Хейгън поклати глава:
— Бях готов да се закълна, че ще бъде Карло или може би Клеменза. Не допусках, че ще е Тесио. Той е най-добрият от тримата.
— Той е най-интелигентният — каза Майкъл. — Ще ме предаде на Барзини, за да наследи семейство Корлеоне. Той смята, че ако остане при мен, ще бъде очистен; смята, че аз не мога да спечеля.
Хейгън помълча, преди да попита неохотно:
— Доколко вярно е преценил той нещата? Майкъл сви рамене:
— Изглежда, лошо. Но баща ми беше единственият, който разбираше, че политическите връзки и власт струват колкото десет бойни отряда. Мисля, че сега държа в ръцете си по-голямата част от политическата власт на баща си, но съм в същност единственият, който знае това. — Той хвърли на Хейгън една окуражаваща усмивка. — Ще ги накарам да ме наричат дон. Но се чувствувам ужасно заради Тесио.
Хейгън попита:
— Съгласи ли се да се срещнеш с Барзини?
— Да — каза Майкъл. — След седмица. В Бруклин, на територията на Тесио, където ще бъда в безопасност. — Той се засмя отново.
Хейгън го предупреди:
— Бъди внимателен дотогава.
За първи път Майкъл се обърна студено към Хейгън:
— Нямам нужда от consigliori, за да ми се дават такива съвети.
През седмицата, предхождаща мирната среща между семейства Корлеоне и Барзини, Майкъл показа на Хейгън колко внимателен може да бъде. Той изобщо не си подаде главата навън от уличката и не прие никого, без Нери да бъде при него. Яви се само едно досадно усложнение. Най-големият син на Карло щеше да получи първо причастие в католическата църква и Кей помоли Майкъл да му бъде кръстник. Майкъл отказа.
— Не те моля често — заяви Кей. — Моля те да направиш това само заради мен. Кони толкова силно го желае. И Карло, също. За тях това е много важно. Моля те, Майкъл.
Тя видя, че той се ядоса на настойчивостта й и очакваше, че ще откаже. Затова остана изненадана, когато кимна:
— Добре. Но аз не мога да напусна уличката. Кажи им да уредят свещеникът да дойде да кръсти детето тук. Ще платя, колкото и да струва. Ако имат неприятности с хората от църквата, Хейгън ще уреди всичко.
И така, в деня преди срещата със семейство Барзини, Майкъл Корлеоне стана кръстник на сина на Карло и Кони Рици. Той подари на момчето изключително скъп ръчен часовник със златна верижка. В дома на Карло имаше малко тържество, на което бяха поканени двамата довереника, Хейгън, Лампоне и всички, които живееха на уличката, включително, разбира се, и вдовицата на дон Корлеоне. Кони беше така разчувствувана, че цялата вечер прегръщаше и целуваше брат си и Кей. Дори Карло Рици се разчувствува и стискаше ръката на Майкъл и го наричаше „Кръстник“ по всякакъв повод — по стар селски обичай. Сам Майкъл никога не се беше държал така любезно, така непринудено. Кони пошепна на Кей:
— Мисля, че Карло и Майк ще бъдат вече истински приятели. Подобни неща винаги сближават хората.
Кей стисна ръката на своята зълва.
— Толкова се радвам — каза тя.
КНИГА ОСМА
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Албърт Нери седеше в своя апартамент в Бронкс и внимателно четкаше синия шевиот на старата си полицейска униформа. Той свали значката и я остави на масата, за да я из-лъска. Кобурът с пистолета бяха грижливо поставени на един стол. Тези обичайни за него действия в миналото го правеха щастлив по някакъв странен начин, един от малкото случаи, когато се беше чувствувал щастлив, откакто жена му го беше напуснала преди почти две години.
Той се беше оженил за Рита, когато тя беше още ученичка, а той — млад полицай. Тя беше стеснителна, с черна коса, с много строги родители — италианци, които никога не й позволяваха да остава навън след десет часа вечерта. Нери беше влюбен до уши в нея, в нейната невинност, добродетелност, както и в типично италианската й хубост.
В началото Рита Нери беше очарована от своя съпруг. Той беше необикновено силен и тя виждаше, че хората се страхуват от него заради силата му и непоклатимото му отношение към онова, което беше правилно или неправилно. Той рядко беше тактичен. Ако не беше съгласен със становището на дадена група или мнението на даден човек, или си мълчеше, или грубо се противопоставяше. Никога не се съгласяваше от учтивост. Освен това имаше истински сицилиански нрав и неговият гняв беше страховит. Но никога не се сърдеше на жена си.
В продължение на пет години Нери стана един от тези служители на нюйоркската полиция, от които се страхуваха най-много. А също и един от най-честните. Но си имаше свои начини да прилага закона. Мразеше хулиганите и когато видеше група млади скандалджии да нарушават спокойствието по улиците нощно време или да безпокоят минувачите, вземаше бързи и решителни мерки. Използуваше физическата си сила, която беше наистина изключителна и която самият той не оценяваше напълно.
Една вечер в Сентръл Парк той изскочи от патрулната кола и сбара шестима хулиганчета с черни копринени сака. Колегата му остана в колата, тъй като познаваше Нери и не искаше да се замесва. Шестте момчета, всички около осемнайсет-деветнайсет годишни, спираха хората да искат цигари, като ги заплашваха, но без в същност да причиняват зло на никого. Те закачаха минаващи момичета, правеха сексуални жестове, по-скоро френски, отколкото американски.
Нери ги строи до каменната ограда, която отделяше Сентръл Парк от Осмо Авеню. Още не беше съвсем тъмно, но той носеше своето любимо оръжие — един огромен прожектор. Никога не си правеше труда да вади пистолета си, никога не му трябваше. Когато беше ядосан, лицето му придобиваше груб и заплашителен вид, а като видеха униформата, дребните хулигани се укротяваха. Тези също не правеха изключение.
Нери попита първия младеж с черно копринено сако:
— Как се казваш? — Момчето каза някакво ирландско име. Нери му заповяда: — Чупи се от улицата. Ако още веднъж те видя тази вечер, ще те разпъна на кръст. — Той направи знак с прожектора си и младежът бързо се отдалечи. Нери продължи да се придържа към същата процедура и със следващите две момчета. Пусна ги да си отидат. Но четвъртото момче му каза италианско име и се усмихна на Нери, сякаш за да покаже, че имат някакво родство. За Нери можеше безпогрешно да се твърди, че е от италиански произход. Той се вгледа за миг в този младеж и без нужда попита:
— Италианец ли си? — Момчето се ухили самоуверено.
Нери му нанесе страхотен удар с прожектора си по челото. Момчето падна на колене. Кожата и плътта на челото му се разкъсаха и по лицето му потече кръв. Но това беше само повърхностна рана. Нери грубо му викна:
— Кучи син, ти си позор за италианците. Ти ни създаваш лошо име. Стани. — Той ритна младежа отстрани, нито нежно, нито прекалено силно. — Отивай си в къщи и да не хойкаш по улиците. Гледай да не те пипна, че пак си облякъл това сако. Ще те пратя в болницата. А сега се чупи. Имаш късмет, че не съм ти баща.
Нери не се занима с другите двама хулигани. Само ги изрита в задниците да вървят надолу по авенюто,
