късно той почина в харлемската болница.

Албърт Нери единствен остана изненадан, когато го подведоха под служебна отговорност за превишаване на правата си. Той беше отстранен от длъжност и беше подведен под отговорност за извършено престъпление. Беше привлечен под отговорност за убийство на човек, осъдиха го и му дадоха присъда от една до десет години затвор. А той беше вече така изпълнен с ярост и омраза към цялото общество, че въобще не го беше еня. Посмели бяха да го съдят като престъпник! Посмели бяха да го изпратят в затвора за убийство на едно животно като този сводник! Пет пари не даваха за жената и малкото момиче, ксито бяха изпокълцани, обезобразени за цял живот и все още лежаха в болница.

Той не се страхуваше от затвора. Разбираше, че след като е бил полицай и най-вече заради характера на престъплението си, там щяха добре да се погрижат за него. Няколко от неговите приятели-полицаи го бяха уверили, че ще поговорят със своите приятели. Само бащата на жена му, хитър старомоден италианец, който притежаваше магазин за риба в Бронкс, разбираше, че човек като Албърт Нери има малко шансове да оцелее една година в затвора. Някой от затворниците можеше да го убие, ако ли не, той със сигурност щеше да убие някой от тях. От чувство за вина, че дъщеря му е напуснала такъв добър съпруг заради някаква женска глупост, тъстът на Нери използува своите връзки със семейство Корлеоне (той плащаше за закрилата си на един от неговите представители и снабдяваше семейство Корлеоне с най-хубавата риба, която имаше.) Той помоли за тяхната намеса.

Семейство Корлеоне знаеше за Албърт Нери. За него се носеха легенди като за жесток, но справедлив полицай, беше си създал репутация на човек, с когото шега не бива, и човек, който може да вдъхне страх само със собствената си личност и без униформата и полагащия му се пистолет. Семейство Корлеоне се интересуваше от такива хора. Фактът, че беше полицай, нямаше голямо значение. Много млади хора тръгваха по погрешен път, за да открият истинското си призвание. Обикновено времето и съдбата ги вкарваха в правия път.

Пийт Клеменза със своя остър нюх за добри служители обърна вниманието на Хейгън върху аферата Нери. Хейгън изучи копието от официалното полицейско досие и изслуша Клеменза. Той каза:

— Може би това е един нов Лука Брази.

Клеменза енергично кимна с глава. Въпреки че беше много дебел, на лицето му нямаше и следа от обичайната за дебелите хора благост:

— Точно така мисля и аз. Майк трябва сам да проучи това дело.

И така още преди Албърт Нери да бъде прехвърлен от временния арест на север, където щеше да бъде постоянното му местожителство, той беше информиран, че съдията е преразгледал делото му въз основа на нова информация и писмени клетвени декларации, представени от високопоставени полицейски служители. Присъдата беше изменена в условна и той беше свободен.

Албърт Нери не беше глупак, а и тъстът му не беше срамежливо кокиче. Нери научи какво се е случило и се отплати на своя тъст, като се съгласи да даде развод на Рита. После предприе едно пътуване до Лонг Бийч, за да благодари на благодетеля си. Разбира се, това беше уредено предварително. Майкъл го прие в своя кабинет.

Нери изрази своята благодарност в официален тон и беше изненадан и поласкан от сърдечността, с която Майкъл прие благодарностите му.

— Дявол да го вземе, не можех да позволя да натопят така мой сънародник-сицилианец — каза Майкъл. — На теб трябваше да ти дадат медал. Но тези проклети политици пет пари не дават за друго, освен за клюките, които влияят на общественото мнение. Слушай, аз никога нямаше да се намеся, ако не бях проверил всичко и не бях се уверил какъв лош късмет си имал. Един от моите хора говори със сестра ти и тя ни каза как винаги си се тревожил за нея и нейното дете, как си се карал на детето и и не си му позволил да тръгне по лош път. Твоят тъст казва, че си най-свестният човек в света. Това е рядкост. — Майкъл тактично не спомена нищо за това, че жената на Нери го е напуснала.

Те поприказваха малко. Нери винаги се беше славил като мълчаливец, но сега се улови, че разговаря съвсем свободно и открито с Майкъл Корлеоне. Майкъл беше само с около пет години по-голям от него, но Нери разговаряше с него сякаш с много по-възрастен човек, достатъчно възрастен, за да му бъде баща.

Най-после Майкъл каза:

— Няма никакъв смисъл да те измъкваме от затвора и после да те оставим на сухо без работа. Мога да ти осигуря някакво занимание в Лас Вегас, там ти с твоя опит можеш да служиш като охрана в някой хотел. Или ако има някой малък бизнес, с който би искал да се занимаваш, мога да уредя въпроса, с банките да ти дадат заем за капитал.

Нери беше завладян от смущение и признателност. Той гордо отказа и после добави:

— При всички случаи, с тази условна присъда трябва да съм под съдебен надзор.

Майкъл решително заяви:

— Това са незначителни подробности, мога да ги уредя. Забрави за този надзор, а за да не придирят много банките, ще се разпоредя да заличат „жълтия ти чаршаф“.

„Жълтият, чаршаф“ беше полицейското досие с престъпните деяния, извършени от даден човек. Обикновено то се предоставяше на съдията, когато той преценяваше каква присъда да даде на признат за виновен престъпник. Нери беше служил достатъчно дълго в полицията, за да знае, че много нарушители на закона, на които още не им бяха дадени присъди, бяха третирани от съдиите със снизхождение, защото подкупени служители от полицейския отдел за досиета им предоставяха чист „жълт чаршаф“. Затова той не беше много изненадан, че Майкъл Корлеоне може да уреди подобно нещо; но остана изненадан, че Майкъл щеше да си направи този труд заради него.

— Ако имам нужда от помощ, ще се обадя — каза Нери.

— Добре, добре — рече Майкъл. Той погледна часовника си и Нери прие тоза за знак, че е свободен. Той стана да си върви. И отново беше изненадан.

— Време е за обяд — каза Майкъл. — Ела да обядваш с мен и моето семейство. Баща ми каза, че ще се радва да се запознае с теб. Ще отидем пеш до неговия дом. Майка ми трябва да е приготвила пържени чушки, яйца и наденици. Съвсем по сицилиански.

Този следобед беше най-приятният, който Албърт Нери беше прекарвал от детството си, от дните, когато родителите му — покойници, когато той беше на петнайсет години — бяха още живи. Дон Корлеоне се държа възможно най-мило и беше доволен, когато откри, че родителите на Нери са родом от едно малко селце, само на няколко минути път от неговото. Разговорът беше приятен, храната много вкусна, а виното — бистрочервено. На Нери му мина мисълта, че най-после е сред свои хора. Той разбираше, че е само случаен гост, но знаеше, че може да си намери постоянно място и да бъде щастлив в такъв един свят.

Майкъл и дон Корлеоне го изпратиха до колата. Дон Корлеоне стисна ръката му и каза:

— Ти си чудесен човек. Аз подготвям моя син Майкъл за нашия бизнес със зехтин, защото старея и искам да се оттегля. А той дойде при мен и ми каза, че иска да се намеси в твоята афера. Аз му казвам да си учи само бизнеса със зехтин. Но той не иска да ме остави на мира. Той ми казва, ето този хубав човек, сицилианец, а му правят такъв мръсен номер. И продължава така, мира не ми даде, докато не се заинтересувах от случая. Разказвам ти го, за да ти обясня, че той се оказа прав. Сега, когато вече те познавам, съм доволен, че си направих труда. Затова, ако можем да направим нещо повече за теб, само ни помоли. Нали разбра? Ние сме на твоите услуги. — (Спомняйки си добрината на дон Корлеоне, на Нери му се искаше този велик човек да беше още жив, за да види услугата, която той щеше да му направи този ден.)

На Нери му бяха необходими по-малко от три дни, за да реши. Той разбра, че искат да го спечелят, но разбра и още нещо. Че семейство Корлеоне одобрява неговата постъпка, която обществото осъждаше и за която го беше наказало. Семейство Корлеоне го ценеше, а обществото — не. Той разбра, че ще бъде по- щастлив в света, който Корлеонови бяха създали, отколкото в света извън него. Той разбра също, че семейство Корлеоне е по-могъщо в своите по-тесни граници.

Нери посети Майкъл отново и сложи картите си на масата. Той не искаше да работи във Вегас, но би се заел с някаква работа в семейството тук, в Ню Йорк. Недвусмислено заяви своята лоялност. Майкъл беше развълнуван, Нери виждаше това. И всичко беше уредено. Но Майкъл настоя Нери да отиде първо на почивка в Майами, в техния хотел, като всичко му се плащаше и му се даваше една заплата в аванс, за да има необходимите пари на ръка и да може да се забавлява както трябва.

През тази почивка Нери за пръв път се наслади на охолен живот. Хората в хотела се грижеха за него с

Вы читаете Кръстникът
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×