като им викна, че не иска да ги вижда по улиците тази вечер.
При такива срещи всичко се вършеше толкова бързо, че нямаше време да се събере тълпа или някой да протестира против действията му. Нери скачаше в патрулната кола и колегата му бясно потегляше. Разбира се, понякога имаше наистина тежки случаи, когато нарушителят на реда искаше да се бие и дори изваждаше нож. Такива хора бяха истински нещастници. Защото Нери със страховита свирепост ги пребиваше до кръв и ги хвърляше в патрулната кола. Арестуваха ги и ги привличаха под отговорност за нападение над полицай. Но обикновено се налагаше делото им да се отложи, докато бъдат изписани от болницата.
По-късно Нери беше прехвърлен на патрулен обход, който включваше административните сгради на ООН, главно защото не се беше отнесъл с необходимото уважение към своя районен началник. Хората от ООН, с техния дипломатически имунитет, паркираха лимузините си навсякъде из улиците, без да се съобразяват с установените ограничения. Нери се оплака в районното управление, но оттам му казаха да не вдига шум, просто да не им обръща внимание. Една вечер обаче една странична улица се оказа непроходима заради безотговорно паркираните коли. Беше след полунощ, затова Нери взе огромния си прожектор от патрулната кола, тръгна по улицата и строши всички предни стъкла на автомобилите. Дори за високопоставените дипломати не беше лесно да сменят предните стъкла на колите си за по-малко от два-три дни. В районното управление заваляха протестни писма, които настояваха, за закрила срещу подобни вандалщини. След като цяла седмица намираха преданите стъкла на колите разбити, някой успя да се досети кой е виновникът и Албърт Нери беше прехвърлен в Харлем.
Една неделя, скоро след това, Нери заведе жена си на гости у овдовялата си сестра в Бруклин. Албърт Нери изпитваше силна привързаност към сестра си, типична за всички сицилианци, и винаги я посещаваше поне веднъж на два месеца, за да се увери, че е добре. Тя беше много по-голяма от него и имаше син на двайсет години. Нейният син, Томас, без здрава бащина ръка, й създаваше неприятности. Беше се забъркал в няколко дребни нарушения, растеше без всякакъв надзор. Нери беше използувал веднъж връзките си в полицията, за да помогне на младежа да не бъде обвинен в кражба. В този случай той беше обуздал гнева си, но беше предупредил своя племенник: „Томи, ако пак разплачеш сестра ми заради твоите глупости, аз ще те оправям.“ Каза му го като приятелско предупреждение, като негов чичо, а не като заплаха. И макар Томи да беше най-дивото момче в този див бруклински квартал, той се страхуваше от чичо си Ал.
По-специално при това посещение Томи се беше прибрал много късно в събота вечерта и още спеше в стаята си на другия ден. Майка му отиде да го събуди, като му каза да се облече, за да обядва с чичо си и леля си. През леко отворената врата гласът на момчето се чу дрезгаво: „Не ми пука, остави ме да спя“, и майка му се върна в кухнята, усмихвайки се с извинение.
И така трябваше да обядват без него. Нери попита сестра си дали Томи й създава някакви неприятности, но тя поклати глава.
Нери и жена му вече щяха да си тръгват, когато Томи най-после стана. Той едва измънка едно „Здравейте“ и отиде в кухнята. После викна на майка си: „Ей, мамо, ще ми приготвиш ли нещо за ядене?“ Но това не беше молба. Това беше разглезеното недоволство на задоволено дете.
Майка му пискливо отвърна:
— Ставай, когато е време за обяд, и ще можеш да ядеш. Няма пак да готвя заради теб.
Това беше малка неприятна сцена, съвсем банална, но Томи, все още раздразнителен след съня, направи грешка:
— Майната ти на теб и твоето натякване, ще изляза да ям навънка. — В момента, в който го каза, той вече съжаляваше.
Чичо му Ал се хвърли върху него като котка връз мишка. Не толкова заради обидата към сестра му точно този ден, но защото беше очевидно, че той често говори по този начин на майка си, когато са сами. Томи никога не смееше да й вика така пред брат й. Но тази неделя просто се беше изпуснал. За негово нещастие. Пред очите на двете изплашени жени Ал Нери тегли на племенника си безмилостен, но внимателен бой. В началото момчето се опита да се отбранява, но скоро се предаде и започна да моли за милост. Нери го удря по лицето, докато устните му се подуха и потече кръв. Той дръпна главата на момчето назад и го блъсна в стената. Удари го с юмрук в корема, после го просна по очи на пода и навря лицето му в килима. Каза на двете жени да чакат и накара Том да слезе с него на улицата и да се качи в колата му. Там го наплаши до смърт.
— Ако сестра ми някога ми каже, че пак си й говорил така, този бой ще ти се струва като целувки на жена — каза той на Томи. — Искам да видя, че си се оправил. А сега се качи горе и предай на жена ми, че я чакам.
Бяха минали два месеца оттогава, когато една вечер Нери се прибра от късната смяна в управлението и откри, че жена му го е напуснала. Тя беше прибрала всичките си дрехи и се беше върнала при родителите си. Баща й му каза, че Рита се страхувала от него, че се страхувала да живее с него заради нрава му. Ал се смая и не можеше да повярва. Той никога не беше ударил жена си, никога по никакъв начин не я беше заплашвал и никога не беше изпитвал към нея друго освен обич. Но беше толкова объркан от постъпката й, че реши да минат няколко дни и тогава да отиде в къщата на родителите й и да поговори с нея.
За нещастие на следващата вечер, по време на смяната, той изпадна в беда. Неговата кола прие повикване от Харлем, съобщение за опит за убийство. Както обикновено, Нери скочи от колата още в движение. Беше след полунощ и той носеше своя огромен прожектор. Десно беше да открие мястото на произшествието. Пред вратата на един апартамент се бе струпала тълпа хора. Една негърка каза на Нери:
— Вътре има един мъж, който кълца с нож едно малко момиче.
Нери влезе в коридора. В далечния край имаше отворена врата, от която се процеждаше светлина, и той чу стенанията. Играейки си с прожектора, той мина по коридора и влезе през отворената врата.
И едва не се спъна в две тела, проснати на пода. Едното беше на двайсет и пет годишна негърка. Другото — на момиче-негърче, не повече от дванайсетгодишно. И двете бяха целите в кръв от рани от бръснач по лицата и телата. В хола Нери видя мъжа, който ги беше подредил така. Познаваше го добре.
Мъжът се казваше Уакс Бейнс, известен сводник, наркоман и насилник. Сега от наркотиците очите му бяха изцъклени, а кървавият нож трепереше в ръката му. Преди две седмици Нери го беше арестувал на улицата за тежко телесно увреждане на една от неговите проститутки. Бейнс му беше казал: „Хей, приятел, това не е твоя работа.“ И Колегата на Нери го беше посъветвал да остави негрите да се колят помежду си, щом искат, но Нери беше закарал Бейнс в участъка. Още на следващия ден Бейнс бе освободен.
Нери никога не беше обичал негрите, а работата му в Харлем беше станала причина да ги обича още по-малко. Те всички бяха наркомани или пияници, а в същото време оставяха жените им да работят или да си развяват задниците. Той не харесваше никого от тези копелета. Затова безсрамното нарушаване на закона от Бейнс го вбеси. А видът на малкото момиче, цялото нарязано с бръснач, го отврати. Съвсем спокойно и напълно съзнателно, той реши да не арестува Бейнс.
Но зад него в апартамента вече се трупаха свидетели — хора, които живееха в сградата, и неговият колега от патрулната кола.
Нери заповяда на Бейнс:
— Хвърли ножа, арестуван си. Бейнс се засмя:
— Приятел, трябва да си извадиш пистолета, за да ме арестуваш. — Той вдигна ножа си. — А да не би да искаш това?
Нери реагира много бързо, за да няма колегата му време да извади пистолета си. Негърът замахна с ножа, но изключителните рефлекси на Нери му помогнаха да улови ръката му с лявата, си длан. С дясната ръка той замахна с прожектора яростно, описвайки къса дъга. Ударът попадна отстрани в главата на Бейнс и колената му се подгънаха комично като на пиян човек. Ножът падна от ръката му. Беше съвсем безпомощен. Затова вторият удар на Нери не беше с нищо оправдан, както по-късно се доказа на следствието в полицията и на съдебния процес от показанията на свидетелите и колегата му. С прожектора Нери нанесе върху черепа на Бейнс невероятно силен удар, който раздроби стъклото на самия прожектор, а лъскавият предпазител и крушката изскочиха и изхвърчаха в стаята. Тежкото алуминиево тяло на прожектора се преви и само батериите в него му попречиха да се пречупи на две. Един смаян от страх наблюдател — негър, който живееше в сградата и по-късно свидетелствува срещу Нери, викна:
— Господи, тоя негър има здрава глава!
Но главата на Бейнс не беше достатъчно здрава. От удара черепът му хлътна навътре. Два часа по-
