— По дяволите този Сони, уплашил се е. Вече мисли да минаваме на дюшеци. Трябва да намерим някакво място в Уест Сайд. Поли, ти и Роко ще трябва да подготвите хора и да обзаведете къщата, докато излезе заповедта да бъде използувана и от останалите. Знаеш ли някое добро място?
Както бе очаквал, очите на Гато светнаха от любопитство и алчност. Поли се бе хванал на въдицата и понеже преценяваше колко важна ще бъде тази информация за Солоцо, забрави да помисли дали е в опасност, или не. Лампоне също играеше ролята си чудесно, като се взираше навън през прозореца със съвсем безразличен и спокоен вид. Клеменза се поздрави с избора си.
Гато сви рамене.
— Трябва да помисля — каза той. Клемеиза изсумтя:
— Докато мислиш, карай, защото искам да отида в Ню Йорк днес. — Поли беше опитен шофьор, а и автомобилният поток към града беше малък в тези следобедни часове, така че ранният зимен здрач едва бе започнал да пада, когато пристигнаха. В колата не разговаряха. Клеменза заповяда на Поли да кара нагоре към квартала „Уошингтън Хайтс“. Той провери няколко жилищни блока и накара Поли да паркира колата близо до Артър авеню и да чака. Остави в колата и Роко Лампоне. Отиде в ресторанта „Вера Марио“ и си поръча малка вечеря от телешко и салата, кимайки за поздрав на няколко свои познати. След като беше изминал един час, той извървя разстоянието от няколко улици до мястото, където беше спряла колата, и влезе в нея. Гато и Лампоне чакаха.
— По дяволите — каза Клеменза, — наредиха да се върнем в Лонг Бийч. Сега пък имали друга работа за нас Сони каза, че можем да свършим тази по-късно. Роко, ти живееш в града, да те закараме ли до вас?
Роко спокойно каза:
— Колата ми е у вас, а рано сутринта ще трябва на майка ми.
— Добре — отвърна Клеменза. — Тогава не ти остава друго, освен да се върнеш с нас.
И по време на пътуването към Лонг Бийч не си казаха нищо. На участъка от пътя, който водеше към града, Клеменза изведнъж каза:
— Поли, спри, трябва да пусна една вода. — След като бяха работили толкова дълго заедно, Гато знаеше, че дебелият довереник не може да се стиска. Той често бе молил да спират. Гато спря колата извън магистралата на мекия път, който водеше към блатото. Клеменза слезе и се мушна няколко крачки навътре в храстите. Той наистина се облекчи. После, като отвори вратата и се качи обратно в колата, той хвърли бърз поглед и в двете посоки на магистралата. Нямаше никакви светлини и шосето беше съвсем тъмно.
— Давай — каза Клеменза. Секунда по-късно във вътрешността на колата проехтя изстрел от револвер. Поли Гато сякаш подскочи напред, тялото му се хвърли върху кормилото, а после се отпусна тежко върху седалката. Клеменза бе отстъпил бързо назад, за да се предпази от парченцата черепни кости и кръвта.
Роко Лампоне изпълзя навън от задната седалка. Все още държеше револвера и сега го хвърли в блатото. Той и Клеменза отидоха бързо до една спряна наблизо кола и се качиха. Лампоне бръкна под седалката И извади ключа, който беше оставен за тях. Запали колата и закара Клеменза в дома му. После, вместо да се върне по същия път, тръгна по шосето Джоунс Бийч направо, минавайки по-нататък през град Мерик, качи се на Медоубрук Паркуей, докато, стигна пътя Нордън Стейт Паркуей. Кара по него, докато стигна Лонг Айлънд Експресуей и тогава продължи по Уайтстоун Бридж и през Бронкс стигна до дома си в Манхатън.
СЕДМА ГЛАВА
Вечерта преди да стрелят по дон Корлеоне неговият най-силен, най-верен и всяващ най-голям страх подчинен се готвеше да се срещне с врага. Лука Брази бе установил контакт с хората на Солоцо преди няколко месеца. Бе сторил това по личната заповед на дон Корлеоне. Бе го постигнал, като започна често да посещава кабаретата, контролирани от семейство Таталия, а също и сближавайки се с една от техните най-известни проститутки. Когато беше в леглото с нея, той се оплакваше, че в семейство Корлеоне го потискат и че не го дооценяват. Седмица след тази история с проститутката с Лука се свърза Бруно Таталия — управител на кабарето. Бруно беше най-малкият син и доколкото се забелязваше, не бе свързан със семейния бизнес — проституцията. Но известното му кабаре беше най-висшето училище за много от градските проститутки.
Първата среща беше изцяло с открити карти — Таталия му предложи работа в семейния бизнес. Флиртът продължи почти месец. Лука играеше своята роля на мъж, увлечен по младо красиво момиче, а Бруно Таталия — ролята на бизнесмен, опитващ се да завербува способен помощник. На такава една среща Лука се престори, че се колебае, и каза:
— За едно нещо обаче трябва да бъдем наясно. Аз никога няма да тръгна срещу Кръстника. Дон Корлеоне е човек, когото уважавам. Ясно ми е, че той трябва да постави синовете си по-високо от мен в семейния бизнес.
Бруно Таталия беше от новото поколение и едва прикриваше презрението си към хората от „старата гвардия“, като Лука Брази, дон Корлеоне, та дори и баща си. Изразяваше почтителността си към тях с ирония. Сега Бруно каза:
— Баща ми няма да очаква от теб да вършиш каквото и да е срещу семейство Корлеоне. Та защо му е? Сега всички се разбират, не е както в миналото. Искам да кажа само, че ако търсиш работа, мога да поговоря с него. В нашия бизнес винаги има нужда от хора като теб. Работата е сурова и ни трябват сурови мъже, за да върви гладко. Обади ми се пак.
Лука сви рамене:
— Не е чак толкова лошо и там, където съм си.
Главният замисъл беше да се накара семейство Таталия да повярва, че той знае за доходната операция с наркотиците и че иска самостоятелна част от нея. По този начин можеше да чуе нещо за плановете на Солоцо, ако Турчина имаше такива или ако се готвеше да нападне дон Корлеоне. След като бе чакал два месеца без нищо да се случи, Лука докладва на дон Корлеоне, че явно Солоцо достойно понася поражението си. Дон Корлеоне му бе казал да продължава да опитва, но само между другото, без да настоява.
Лука се бе отбил в кабарето вечерта преди да стрелят срещу дон Корлеоне. Почти веднага на неговата маса бе дошъл и седнал Бруно Таталия.
— Един мой приятел иска да говори с теб — му каза той.
— Доведи го — отговори Лука. — Готов съм да говоря с всеки твой приятел.
— Не — каза Бруно. — Той иска да те види насаме.
— Кой е той? — попита Лука.
— Един мой приятел — отговори Бруно Таталия. — Иска да ти направи едно предложение. Можеш ли да се срещнеш с него по-късно тази вечер?
— Разбира се — каза Лука. — В колко часа и къде? Таталия тихо каза:
— Кабарето затваря в четири сутринта. Защо не се срещнете тук, докато сервитьорите почистват?
Знаят навиците ми, мислеше си Лука, сигурно са ме следили. Обикновено той ставаше в три или четири следобед и закусваше, после се забавляваше, като играеше на хазарт със свои приятели от семейството или отиваше в близко кабаре да пийне нещо. Никога не си лягаше преди пукването на зората. Така че предложението за среща в четири сутринта не беше толкова странно, колкото изглеждаше.
— Разбира се — каза той. — Ще дойда пак в четири. — Той излезе от кабарето и взе такси до мебелираната си стая на Десето авеню. Живееше у едно италианско семейство, с което имаше далечни роднински връзки. Неговите две стаи бяха отделени от останалата част на апартамента със специална врата. Това разпределение му харесваше, защото не го откъсваше напълно от семейния живот, а едновременно с това го предпазваше от изненади тук, където беше най-уязвим.
Лукавата турска лисица ще покаже рунтавата си опашка, мислеше си Лука. Ако нещата се развиеха бързо и Солоцо се обвържеше с него тази вечер, възможно бе всичко това да свърши и се поднесе като коледен подарък на дон Корлеоне. В стаята си Лука отключи куфара под леглото и извади оттам една непроницаема за куршуми фланела. Беше тежка. Той се съблече и я сложи върху вълненото си бельо, после облече отгоре ризата и сакото си. За миг си помисли да звънне до къщата на дон Корлеоне в Лонг Бийч, за да му каже за това ново развитие на нещата, но знаеше, че той никога с никого не разговаря по телефона,
