— Случаят е по-специален — каза той. — Ако вестникарите се доберат до името и потеклото ти, ще се видиш на трета страница на „Дейли Нюс“. Момиче от старо американско семейство замесено със син на голям шеф от мафията. Как ще се хареса това на родителите ти?
Кей отвърна сухо:
— Моите родители никога не четат „Дейли Нюс“. — Отново последва мъчителна пауза, после попита: — Ти си добре, нали, Майк, нали нищо не те заплашва?
Майкъл отново се засмя:
— Мене ме знаят като маминото, детенце на семейство Корлеоне. Аз не съм опасен. Така че няма защо да ме убиват. Не, Кей, всичко е свършено, няма да има повече неприятности. Между другото, това е било една случайност. Ще ти обясня, като се видим.
— Кога? — попита тя. Майкъл се замисли:
— Какво ще кажеш за късно тази вечер? Ще пийнем и ще хапнем в хотела където си, а после аз ще отида в болницата да видя Стария. Започна да ми омръзва да вися тук ла този телефон. Съгласна ли си? Но не казвай на никого. Не искам фоторепортерите да ни снимат заедно. Не, не се шегувам, Кей, много е неудобно, особено за твоите родители.
— Добре — каза Кей. — Ще чакам. Искаш ли да ти купя нещо за Коледа? Или да направя нещо друго за теб?
— Не — каза Майкъл. — Само се приготви. Кей се засмя малко пресилено:
— Ще бъда готова — каза тя. — Не съм ли винаги готова?
— Да, така е — каза той. — Затова си моето любимо момиче.
— Обичам те — каза тя. — Можеш ли да ми го кажеш и ти? — Майкъл погледна четиримата юначаги, които седяха в кухнята.
— Не, не мога — каза той. — Довечера ще ти го кажа, може ли?
— Може — отговори тя. Той затвори телефона.
Най-после Клеменза се бе върнал от изпълнението на задачата си за този ден и се суетеше в кухнята, приготовлявайки една огромна тенджера с доматен сос. Майкъл го поздрави и отиде в ъгловия кабинет, където завари Хейгън и Сони, които го очакваха с нетърпение.
— Клеменза вънка ли е? — попита Сони. Майкъл се ухили:
— Приготвя спагети за армията, също като в казармата. Сони нетърпеливо каза:
— Кажи му да остави тези глупости и да дойде тук. Има да върши по-важни неща от това. Доведи тук заедно с него и Тесио.
След няколко минути всички се бяха събрали в кабинета. Сони рязко попита Клеменза:
— Занима ли се с него? Клеменза кимна:
— Вече никога няма да го видиш. — Майкъл се почувствува като разтърсен от слаб ток, когато разбра, че говорят за Поли Гато и че малкият Поли е мъртъв убит от Клеменза, този весел танцьор на сватбата.
Сони попита Хейгън:
— Имаш ли някакъв успех със Солоцо? Хейгън поклати отрицателно глава:
— Изглежда, не е вече толкова запален да преговаря. Въпреки това не изглежда да е много притеснен. А може би е само много предпазлив, за да не могат нашите момчета да го пипнат. Между другото, не можах да осигуря първокласен посредник, на когото той би се доверил. Но все пак трябва да му е известно, че сега вече трябва да преговаря. Той пропусна възможността си, като позволи Стария да му се изплъзне.
Сони каза:
— Той е умен мъж, най-умният, срещу когото семейството ни някога се е изправяло. Може би си мисли, че ние само го усукваме, докато Стария се оправи или докато успеем да се, доберем до него.
Хейгън сви рамене:
— Сигурно си мисли така. Но въпреки това трябва да преговаря. Няма друг избор. Утре ще уредя тази работа. Сигурен сън.
Един от хората на Клеменза почука на вратата на кабинета и влезе. Той се обърна към Клеменза:
— Току-що съобщиха по радиото. Полицаите са намерили Поли Гато. Мъртъв в колата му.
Клеменза кимна и отговори:
— Не се тревожи за това. — Помощникът му хвърли на своя шеф учуден поглед, който смени с израз на разбиране, преди да се върне в кухнята.
Съвещанието продължи, сякаш не беше имало никакво прекъсване. Сони попита Хейгън:
— Има ли някаква промяна в състоянието на дон Корлеоне?
Хейгън поклати отрицателно глава:
— Добре е, но няма да може да говори още няколко дни. Още е много изтощен. Възстановява се от операцията. Майка ти прекарва по-голямата част от деня с него, а също и Кони. Навсякъде в болницата има полицаи, а и хората на Тесио също се навъртат, в случай че стане нужда. След няколко дни дон Корлеоне ще бъде добре и тогава ще разберем какво ще иска да правим. Междувременно трябва да не позволим на Солоцо да извърши нещо прибързано. Затова, Сони, искам да започнеш да преговаряш с него. Сони изсумтя:
— Докато той реши да преговаря, Клеменза и Тесио ще го търсят. Може да имаме късмет и да разрешим въпроса.
— Няма да имаш късмет — каза Хейгън. — Солоцо е прекалено хитър. — Хейгън замълча. — Той знае, че дойде ли веднъж на масата за преговори, ще трябва да играе по нашата свирка. Затова го усуква. Струва ми се, че се опитва да си осигури подкрепата на другите нюйоркски фамилии, така че да не можем да го ликвидираме, когато Стария ни нареди.
Сони се намръщи:
— Защо, по дяволите, те трябва да се бъркат в това? Хейгън нетърпеливо отвърна:
— За да предотвратят една голяма война, която ще засегне всички й ще намеси вестниците и правителството в сделката. Освен това Солоцо ще им прехвърли част от операциите. А ти знаеш колко много хляб има в наркотиците. Семейство Корлеоне няма нужда от пари — ние имаме хазарта, което е най- добрият бизнес. Но другите семейства са гладни. Солоцо е сигурен човек, те знаят, че той може да развие бизнеса в големи мащаби. Жив, за тях той е пари, а мъртъв — неприятности. — Лицето, на Сони стана такова, каквото Майкъл никога не бе го виждал. Масивната Купидонова уста и загорялата му кожа изглеждаха сиви:
— Пет пари не давам какво искат. По-добре ще е за тях, ако не се намесват в тази борба.
Клеменза и Тесио се размърдаха неловко на столовете си, като пехотни командири, които чуват своя генерал да заповяда бясно превземането на непревземаем връх, независимо какво ще им струва това. Хейгън каза малко раздразнено:
— Вразуми се, Сони, на баща ти няма да се хареса начинът ти на мислене. Знаеш какво казва той винаги: „Това е загуба.“ Разбира се, че на никого няма да позволим да ни спре, ако Стария нареди да пипнем Солоцо. Но това не е лична работа, това е бизнес. Ако пипнем Турчина и фамилиите се намесят, тогава ще преговаряме за изхода. Ако те видят, че ние сме решени да пипнем Солоцо, ще ни разрешат да го сторим. Дон Корлеоне ще направи отстъпки за компенсация в други сфери. Не, не побеснявай за такова нещо. Това е бизнес. Дори покушението срещу баща ти е бизнес и в него няма нищо лично. Вече трябва да си го разбрал.
В очите на Сони остана непоколебим израз:
— Добре, разбирам всичко това. Но само дотогава, докато ти разбираш, че никой не може да застане на пътя ни, когато решим да пипнем Солоцо.
Сони се обърна към Тесио:
— Нещо ново за Лука?
Тесио поклати отрицателно глава:
— Нищо. Сигурно Солоцо го е пипнал. Хейгън тихо каза:
— Солоцо не се тревожеше за Лука, което ми се видя странно. Доста е хитър, за да не се тревожи за човек като Лука. Мисля, че по един или друг начин може да го е извадил от играта.
Сони измърмори:
— За бога, надявам се, че Лука не се бие срещу нас. Това е нещо, от което бих се страхувал. Клеменза, Тесио, вие какво мислите?
