Друг човек от охраната отвори вратата, преди още да са позвънили. Явно бе, че ги е наблюдавал от някой прозорец. Отидоха в ъгловия кабинет и завариха Сони и Тесио, които ги чакаха. Сони се приближи към Майкъл, обхвана с ръце главата на най-малкия си брат и закачливо каза: „Чудесно. Чудесно.“ Майкъл отблъсна ръцете му, отиде към бюрото и си наля малко скоч, като се надяваше това да притъпи болката в челюстта му.
Петимата се настаниха в стаята, но атмосферата беше различна от тази по време на предишните им съвещания. Сони беше по-радостен и по-бодър и Майкъл разбра какво означаваше тази радост. Брат му не изпитваше вече никакви съмнения. Той беше взел решение и нищо не можеше да го разколебае. Снощният опит на Солоцо се бе оказал последната капка в чашата. Не можеше вече и дума да става за примирие.
— Докато ви нямаше, се обади посредникът — каза Сони на Хейгън. — Сега Турчина иска среща — Сони се изсмя — Смел е, кучият му син — каза той с възхищение. — След като се провали снощи, иска среща днес или утре. Междувременно ние трябва, според него, да кротуваме и да приемаме всичко, което той ни сервира. Era ти нахалството.
Том предпазливо попита:
— Ти какво отговори? Сони се ухили:
— Аз казах „да“, разбира се, защо не? По всяко време, когато каже, аз не бързам. Пуснал съм по улиците стотина души, които патрулират двайсет и четири часа в денонощието. Ако Солоцо си покаже и един косъм от задника, ще бъде мъртъв. А те нека разполагат с колкото си искат време.
Хейгън попита:
— Предложиха ли нещо конкретно?
— Да — отговори Сони. — Солоцо иска да изпратим Майк да се срещне с него и да изслуша предложението му. Посредникът гарантира сигурността на Майк. Солоцо не моли ние да гарантираме неговата сигурност, защото знае, че не може да иска това. Няма смисъл. Срещата ще бъде уредена от негова страна. Неговите хора ще вземат Майк и ще го заведат на мястото на срещата. Майкъл ще изслуша Солоцо и после ще бъде освободен. Но мястото на срещата е в тайна. Обещавал, че сделката ще бъде толкова изгодна, че няма да можем да откажем.
Хейгън попита:
— А какво каза за семейство Таталия? Какво ще направят за Бруно?
— Това е част от сделката. Посредникът казва, че семейство Таталия са на едно мнение със Солоцо. Ще забравят Бруно Таталия. Той плаща за онова, което сториха на баща ми. Едното е за сметка на другото. — Сони отново се изсмя. — Нахалните му копелета.
Хейгън предпазливо каза:
— Трябва да ги изслушаме.
Сони поклати яростно глава:
— Не, не, consigliori, този път не. — В гласа му имаше лек италиански акцент. Той съзнателно имитираше баща си, за да се пошегува. — Никакви срещи повече. Никакви дискусии. Никакви трикове на Солоцо. Когато посредникът се свърже отново с нас за отговор, искам да му предадеш само едно съобщение. Искам да ми дадат Солоцо. Ако не, започваме тотална война. Ще преминем на дюшеци и ще изкараме на улицата всичките си хора. Бизнесът, за съжаление, ще трябва да пострада.
— Другите семейства няма да допуснат тотална война — каза Хейгън. — Тя ще подпали чергите на всички.
Сони сви рамене:
— Разрешението на въпроса за тях е много просто. Дайте ми Солоцо. Или се бийте със семейство Корлеоне — Сони замълча, после грубо добави: — Не искам повече да ме съветваш как да изглаждам нещата, Том. Решението е взето. Твоята задача е да ми помогнеш да спечеля. Разбра ли?
Хейгън наведе глава. За миг той се замисли дълбоко. После каза:
— Говорих с твоя човек в полицейския участък. Той твърди, че Солоцо със сигурност плаща на капитан МакКлъски, и то много. Но не е само това, МакКлъски ще получи и част от операцията с наркотици. Той се е съгласил да бъде телохранител на Солоцо. Турчина не си показва носа навън от дупката си без МакКлъски. Когато Солоцо се срещне с Майк, МакКлъски ще седи до него. Цивилен, но въоръжен. Това, което трябва да разбереш, Сони, е, че докато Солоцо е охраняван така, той е неуязвим. Досега никой, който е застрелял нюйоркски капитан от полицията, не се е измъквал безнаказано. Гневът на хората в този град ще бъде страшен. Ами вестниците, цялата полиция, църквата, всичко. Това ще бъде катастрофа. Фамилиите ще те преследват. Всички от семейство Корлеоне ще се изпокрият. Така че имай пред вид това.
Сони сви рамене:
— МакКлъски не може непрекъснато да стои до Турчина. Ще чакаме.
Тесио и Клеменза дърпаха пурите си неспокойно и не смееха да се обадят, но непрекъснато се потяха. На техен гръб щеше да бъде всичко, ако се вземеше неправилното решение.
Майкъл заговори за първи път. Той попита Хейгън:
— Може ли Стария да бъде преместен от болницата в къщи?
Хейгън поклати отрицателно глава:
— Това беше първото нещо за което попитах. Невъзможно е. Той е много зле. Ще прескочи трапа, но са необходими много грижи и може би още една операция. Невъзможно е.
— Тогава трябва да очистим Солоцо веднага — каза Майкъл. — Не можем да чакаме. Този тип е много опасен. Ще измисли пак нещо ново. Не забравяйте — ключът все още е в ликвидирането на Стария. Той знае това. Разбира се, той знае и че сега е на тясно, така че е съгласен да се признае за победен, щом това ще запази живота му. Но ако разбере, че при всички случаи ще бъде убит, той пак ще си опита късмета с дон Корлеоне. А и с помощта на този полицейски капитан кой знае какво, по дяволите, може да се случи. Не можем да рискуваме така. Трябва веднага да очистим Солоцо.
Сони замислено почесваше брадата си.
— Прав си, момчето ми — каза той. — Биеш право в целта. Не бива да позволим на Солоцо още веднъж да си опита късмета със Стария.
Хейгън тихо попита:
— А какво ще правим с капитан МакКлъски? Сони се обърна към Майкъл със странна усмивчица:
— Да, момчето ми, какво ще правим с упорития полицейски капитан?
Майкъл бавно каза:
— Добре, това е крайност. Но има моменти, в които и най-крайните мерки са оправдани. Нека допуснем, че трябва да убием МакКлъски. Пътят, по който трябва да тръгнем, е първо той да бъде здравата натопен, така че да не става дума за честен полицейски капитан, изпълняващ дълга си, а за нечестен полицейски служител, замесен в организирано мошеничество, който си е получил своето като всеки мошеник. Ние имаме наши платени хора във вестниците, на които можем да предоставим историята с достатъчно доказателства, с които да я подкрепят. Това ще приглуши малко обществения гняв. Как ви се струва?
Майкъл погледна останалите почтително. Тесио и Клеменза бяха с унили лица и отказаха да отговорят. Сони каза със същата странна усмивка:
— Продължавай, момчето ми, ти си страшен. Като от устата на дете, както дон Корлеоне обичаше да казва. Продължавай, Майк, говори ни още.
Хейгън също се усмихваше леко, извърнал глава. Майкъл се изчерви:
— Е, добре, те искат да отида на среща със Солоцо. Ще бъдем аз, Солоцо и МакКлъски, сами. Определете срещата да бъде след два дни, а после нашите информатори да открият къде ще се състои. Настоявайте да стане на публично място и кажете, че аз няма да се съглася да бъда отведен в някой апартамент или къща. Нека бъде в ресторант или бар в най-оживените обедни часове или нещо подобно, така че да се чувствувам сигурен. Те също ще се чувствуват сигурни. Дори Солоцо няма да допусне, че ще се осмелим да застреляме капитана. Те ще ме претърсят, когато отида на срещата, затова трябва да не нося нищо, но измислете начин да ме снабдите с оръжие, докато съм там. Тогава ще ги убия и двамата.
И четиримата се обърнаха и се втренчиха в него. Клеменза и Тесио бяха безкрайно учудени. Хейгън изглеждаше малко натъжен, но не и учуден. Той понечи да каже нещо, но се отказа. А Сони, чието масивно Купидоново лице потреперваше развеселено, изведнъж избухна в силен гръмогласен смях. Това беше дълбок гърлен смях и съвсем искрен. Сони наистина щеше да се пукне от смях. Той посочи Майкъл с пръст и задъхвайки се, се опитваше да говори:
