Облегна се на възглавниците и тихо рече:
— Ти ми казваш, че си гангстер, нали така? Казваш ми, че си отговорен за убийствата на хора и разни други по-дребни престъпления, свързани с убийствата. И че аз дори не бива да питам за тази страна на живота ти, дори не бива да мисля за нея. Точно както във филмите на ужасите, когато чудовището моли красивото момиче да се ожени за него. — Майкъл се ухили, а деформираната страна на лицето му беше обърната към нея, и Кей разкаяно рече: — О, Майкъл, аз дори не забелязвам това глупаво нещо, кълна ти се.
— Зная — каза Майкъл, като се смееше. — Сега то ми харесва, само дето носът ми тече.
Кей продължи:
— Ти каза бъди сериозна. Ако се оженим, що за живот ще водя аз? Като майка ти, като всяка италианска съпруга, която се грижи само за децата и дома? И какво ще стане, ако нещо се случи? Предполагам, че можеш да свършиш в затвора някой ден?
— Не, това не е възможно — каза Майкъл. — Да ме убият — да, но в затвора — не.
Кей се засмя на увереността му, това беше смях, в който странно се преплитаха гордост и удоволствие.
— Но как можеш да бъдеш толкова сигурен? — попита тя. — Наистина се чудя.
Майкъл въздъхна:
— Това са неща, за които не мога да разговарям с теб и за които не искам да разговарям с теб.
Кей дълго мълча:
— Защо искаш да се оженя за теб, след като, въобще не ми се обади през всичките тези месеци? Толкова ли съм добра в леглото?
Майкъл сериозно кимна.
— Разбира се — каза той. — Но аз го получавам безплатно, тогава защо да се женя за теб заради това? Слушай, не искам да ми отговаряш сега. Ще продължим да се виждаме. Можеш да обсъдиш всичко с родителите си. Чувам, че баща ти бил истински твърд човек по свой начин, вслушай се в съвета му.
— Ти не отговори защо, защо искаш да се ожениш за мен — настоя Кей.
Майкъл извади носна кърпа от чекмеджето на нощната масичка и я сложи на носа си. Издуха се в нея и после се избърса.
— Ето ти най-солидната причина, заради която не бива да се омъжваш за мен — каза той. — Как мислиш, че ще се чувствуваш с човек до теб, който непрекъснато трябва да си духа носа?
Кей нетърпеливо настоя:
— Хайде, бъди сериозен, зададох ти въпрос.
Майкъл държеше носната кърпа в ръката си.
— Добре — рече той. — Този път ще ти кажа. Ти си единственият човек, към когото съм изпитвал някаква привързаност, който ме е интересувал. Не ти се обадих, защото и през ум не ми беше минало, че все още ще се интересуваш от мен след всичко, което се случи. Разбира се, можех да те търся, можех да те намеря, но не исках да постъпя така. А сега ще ти доверя нещо, което не искам да признаваш дори пред баща си. Ако всичко върви както трябва, след около пет години целият бизнес на семейство Корлеоне ще бъде напълно законен.
Трябва да бъдат направени някои тънки ходове, за да стане това възможно. През това време можеш да станеш богата вдовица. А защо те искам? Ами защото имам нужда от теб и защото искам семейство. Искам деца, време ми е вече. И не искам тези деца да се влияят от мен така, както ми повлия моят баща. Не искам да кажа, че баща ми ми е влияел преднамерено. Не, никога. Той дори не искаше да влизам в семейния бизнес. Искаше да стана професор или лекар, или нещо подобно. Но нещата потръгнаха зле и аз трябваше да защитя семейството си. Трябваше да действувам, защото обичам баща си и се възхищавам от него. Не познавам човек, който да заслужава повече уважение от него. Той беше добър съпруг, добър баща и добър приятел за някои хора, които нямаха толкова късмет в живота. Той има и друга страна, но това няма нищо общо с мен като негов син. Както и да е, аз не искам това да се случи с моите деца. Искам те да се влияят от теб. Искам да израснат като американци във всяко отношение, да станат истински американци. Може би те или техните внуци ще станат политици. — Майкъл се ухили: — Може някой да стане президент на Съединените щати. Защо, по дяволите, да не стане? В Дартмут учихме по история и малко от биографиите на всички президенти, и те имаха бащи и дядовци, които са имали късмет, че не са били обесени. Но аз ще уредя моите деца да станат лекари, музиканти, учители. Те никога няма да бъдат в семейния бизнес. Докато станат толкова големи, аз вече ще съм се оттеглил. И ти, и аз ще сме членове на някой провинциален клуб, ще водим нормален живот на преуспяващи американци. Как ти се струва това като предложение?
— Прекрасно — каза Кей. — Но ти заобикаляш въпроса за това, че мога да стана вдовица.
— Шансовете са много малки. Споменах го само за да ти дам истинска представа за нещата. — Майкъл допря носната кърпа до носа си.
— Не мога да повярвам, не мога да повярвам, че си такъв човек, ти просто не си такъв — заяви Кей. На лицето й беше изписано смущение. — Просто нищо не разбирам, как е възможно всичко това!
— Повече обяснения няма да ти давам — рече Майкъл внимателно. — Не е необходимо да мислиш за това, което ти казах, в същност то няма нищо общо с теб и с нашия живот, ако се оженим.
Кей поклати глава:
— Как може да искаш да се ожениш за мен, как може да намекваш, че ме обичаш, когато въобще не споменаваш тази дума; ти току-що каза, че обичаш баща си, но не каза, че обичаш мен, а и как би могъл, щом дотолкова не ми вярваш, че не можеш да споделиш най-важните неща в живота си? Баща ти се доверява на майка ти. Аз зная това.
— Разбира ce — съгласи се Майкъл. — Но това не значи, че й казва всичко. И знаеш ли, той има основание да и се доверява. Но не защото са се оженили и тя му е жена. А защото му е родила четири деца във време, когато не е било толкова безопасно да се раждат деца. Тя го е гледала и пазила, когато са стреляли по него. Тя е вярвала в него. Той е бил винаги човекът, на когото е била най-предана в продължение на четиридесет години. След като и ти направиш това, може би ще ти кажа някои неща, които няма да искаш да чуеш.
— На уличката в Лонг Бийч ли трябва да живеем? — попита Кей.
Майкъл кимна:
— Ще си имаме отделна къща няма да е чак толкова лошо. Моите родители няма да ни се бъркат; Нашият живот ще си е такъв, какъвто го искаме. Но докато всичко се оправи, аз трябва да живея на уличката.
— Защото за теб е опасно да живееш извън нея — каза Кей.
За първи път, откакто го познаваше, тя видя Майкъл ядосан. Това беше студен смразяващ гняв, който не се проявяваше външно с някакъв жест или промяна в гласа. Това беше студенина, която лъхаше от него като от смъртта, и Кей разбра, че тъкмо тази студенина щеше да бъде причината да реши да не се ожени за него, ако наистина решеше така.
— За всичко са виновни тези боклуци от филмите и вестниците — каза Майкъл. — Имаш неправилна представа за, баща ми и семейство Корлеоне. Ще ти дам още едно последно обяснение и то ще бъде наистина последното. Баща ми е бизнесмен, който се опитва да осигури своята жена, децата си и онези приятели, от които един ден, в случай на неприятности, може да има нужда. Той не приема законите на обществото, в което живеем, защото тези закони щяха да го обрекат на живот, който не е подходящ за човек като него — човек с изключителна сила и характер. Онова, което трябва да разбереш, е, че той смята себе си за равен на онези велики хора, като президентите и министър-председателите, като върховните съдии и губернаторите на щати. Той отказва да постави тяхната власт над своята. Той отказва да живее по закони, създадени от други, закони, които го обричат на подчинение за цял живот. Неговата крайна цел е да влезе в това общество, но със сила, тъй като обществото в същност не покровителствува онези свои членове, които нямат своя лична сила. Междувременно той действува според своя система от етични правила, които счита за далеч по-добри от законната структура на обществото.
Кей го гледаше с невярващи очи.
— Но това е абсурд — каза тя. — Какво ще стане, ако всички се смятат за такива? Как би могло обществото да функционира? Та ние ще се върнем във времето на пещерните хора. Майк, ти не вярваш в това, което казваш, нали?
