Александър Пушкин
Приказка за златното петле
Някъде в далечно царство,
в тридесето господарство,
се прославил цар Дадон.
Седнал млад на царски трон,
грабил своите съседи,
оскърбявал ги с победи.
Но решил на старини
да отдъхне от войни.
И спокойно заживява.
Но съседите тогава
вдигнали се на война
срещу царската страна.
Да спаси от нападения
своите приказни владения,
цар Дадон събрал сега
многочислена войска.
И войводите не спели,
ала все погром търпели.
Чакат враг от юг — уви! —
той от изток се яви!
Спрат врага свиреп, а ето —
иде той откъм морето.
Цар Дадон от гняв беснял,
много нощи не заспал.
Все в тревога — не е лесно!
Мисъл му дошла чудесна!
за съвет при стар мъдрец,
звездоброец и скопец,
пратеник с поклон да прати.
Мъдрият дошъл в палата,
дал му истинско петле,
златно, с перести криле.
„Туй петленце светлооко
ти сложи на стълб високо —
ще ти дава то кураж,
ще ти бъде верен страж:
щом край тебе мир царува,
то така ще си кротува.
Но от чуждата страна
застраши ли те война,
тръгнат врагове незвани
или пък беда настане,
мигом златното петле
ще изпляска със криле,
ще завика нависоко,
взряно към оназ посока.“
Царят му благодарил,
с много злато го дарил.
„За услугата ти ценна —
рекъл царят възхитено —
всичко, що би пожелал,
аз веднага бих ти дал.“
Златното петле на стража
пазело от напаст вража.
Види ли беда отвън,
скача то като от сън,
зорко поглед устремява,
враг отдето се задава.
„Кукуригу! — изкрещи. —
Спи спокойно, царю, ти.“
И съседите се спрели,
да нападат не посмели;
тъй Дадон по даден знак
дал отпор на всеки враг.
В мир години извървяли
Златното петле мълчало.
Но веднъж дочул Дадон
Шум под царския балкон.
„Царю, татко на народа —
Викал първия войвода, —
Ставай, царю наш! Беда!“
„Какво има господа? —
Сънен цар Дадон ги пита. —
Кой там? Кой към нас връхлита?“
А войводата юнак
рекъл: „Петльо вика пак;
ужас всичко живо гони.“
Царят зърнал от балкона
как петлето се върти,
сочи изток и крещи.
Трябва да се бърза. „Скоро!
Всички на коне! На двора!“
Царят пратил на война
воини, водил ги сина.
Петльо млъкнал с вид достоен.
Царят вече бил спокоен.
А от фронта осем дни
не пристигат новини:
царят нямал донесения
имало ли е сражения.
Петльо силно изкрещял.
Царят пак войска събрал;
срещу злия неприятел
