после им се извинила:
непоканена била,
а на гости им дошла.
Те от думите невинни
схванали, че е царкиня.
Сложили я в хубав кът,
взели всички да ядат;
вкусна баница й дали,
пълна чаша й наляли,
но до виното им тя
не докоснала уста;
а от баницата бяла
крайче мъничко изяла.
Уморена, вечерта
искала да дремне тя.
Те девойката накрая
настанили в светла стая;
там заспала тя сама
кротко като у дома.
Дни минават — върволица, —
а пък младата девица
сред седмина в тоя край
си живее, не скучай.
Не разпукнала зората,
седемте задружни братя
тръгвали в леса суров
те за патици на лов,
да раздвижат раменете,
да надбягат рой сърнета
и главата някой път
на татарин да свалят,
да спасят земите горски
от черкези пятигорски.
А в туй време у дома
домакинята сама
мила, готвила, редила,
нищо не се противила.
Тъй изтекли много дни
само в мир и добрини.
Влюбили се във момата
всички братя от гората.
В ранно утро влезли те
в стаята й седемте.
Рекъл старият: „Девице,
знаеш: ти си ни сестрица,
в тебе — с хубост на дете —
влюбихме се седемте,
всеки би желал в туй време
за съпруга да те вземе.
Но не може. Помогни:
на един жена стани.
Наша ласкава сестрице,
що поклащаш ти главица?
Та нима ти никой тук
не харесваш за съпруг?“
„Ах, юнаци благородни,
братя мои, мили, родни —
отговорила им тя, —
ако лъжа, от смъртта
нека бъда вкаменена.
Та аз вече съм сгодена.
Всеки е от вас за мен
храбър, умен и левент,
нежно аз обичам всеки,
но сгодена съм навеки.
И сърцето ми копней
все за моя Елисей.“
Всеки, мълчалив, невесел,
зад ухото се почесал.
„Е, прости ни — с тъжен тон
рекъл старият с поклон. —
Нека да не се говори
за това, което сторих.“
„Не се сърдя — рекла тя, —
чиста ми е съвестта.“
И ергените безмълвни
си излезли, с мъка пълни.
Заживели дружно пак
в тоя дом честит и драг.
А пък злобната царица
за царкинята девица
спомнила си в ревността;
огледалцето си тя
с гневни ругатни подела
и накрая пак го взела,
посмирила си гнева,
гордо вдигнала глава,
пудрила се и се трила
и с усмивка промълвила:
„Огледалце, я кажи,
огледалце, доложи:
аз не съм ли най-красива,
бяла, румена, игрива?“
То й рекло: „В този двор
