Казал, без да се отчая,
той на вятъра накрая:
„Ветре буен и могъщ,
гониш облаци надлъж,
люшкаш сините морета,
вееш в ширните полета,
ти от нищо нямаш страх,
само си пред бога плах.
И към теб ще се обърна.
Някъде дали не зърна
моята царкиня ти?
Като слънце тя блести.“
Вятърът отвърнал буйно:
„Зад реката тихоструйна
има планина една
със дълбока падина;
в падината, в мрак печален,
люшка се ковчег кристален,
на вериги окачен.
Няма диря в злак зелен
край онуй пустинно място.
Там е твоята невяста.“
Литнал вятърът натам.
Елисей заплакал сам
и потърсил онуй място,
та прекрасната невяста
да съзре веднъж поне.
Там вишила рамене планина
безкрайно чудна,
а отвъд — страна безлюдна.
Тъмен път в леса видял.
Повървял и занемял:
сред дървета, в мрак печален
люшкал се ковчег кристален;
там царкинята в тъма
спяла вечен сън сама.
На невястата си мила
той ковчега с пълна сила
разломил. И тя за миг
оживяла. С бледен лик
тя учудена се взряла
и като се залюляла,
казала с напевен глас:
„Дълго ли съм спала аз?“
Станала. От радост двама
плакали с любов голяма…
Той в ръцете си я взел,
сам на светло я извел
и обратен път поели.
Хората навред мълвели,
че се връща у дома
жива царската мома.
В къщи, в стаята си бяла,
злата мащеха седяла,
разговаряла така
с огледалцето в ръка:
„Аз не съм ли най-красива,
бяла, румена, игрива?“
В отговор дочула тя:
„Ти сияеш с красота,
но царкинята ни жива
по е бяла и красива.“
Разломила тя без жал
огледалцето кристал
и излязла на вратата,
да посрещне дъщерята.
Грабната от зависта,
изведнъж умряла тя.
Щом в земята я зарили,
тежка сватба уредили
за момата, що желал,
Елисей се там венчал.
Откогато свят светувал,
пир такъв не бил се чувал.
Там и аз гулях и пих,
но едва мустак топих.
Информация за текста
© 1971 Младен Исаев, превод от руски
Александр Пушкин
Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях, 1833
Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
Публикация:
Златна библиотека. Избрани творби за деца и юноши
Под редакцията на Дамян Дамев
Двадесет и втора книга
Александър Сергеевич Пушкин. Приказки
Преведе от руски Младен Исаев
Редактор Надя Трендафилова
Художник Владимир Михаилович Конашевич
Художествен редактор Иван Стоилов
