Помнете това, мои уважаеми читатели.
Какво друго може да разкаже етологът за човека? Много. За агресивността и за природата на властта, за вродения морал и за движещите сили на национализма и дори за странностите на любовта!
И именно за странностите на любовта и ще поговорим в тази книга.
2. Всъщност, защо се размножаваме?
На дошлия в този свят понятна е скръбта,
Че в небитието трябва да се върне
Генетичният материал на всеки индивид постепенно се изопачава, натрупват се грешки в резултат на което жизнеспособността на организма постепенно намалява и той, в края на краищата, умира. Ние няма да разглеждаме други теории за стареенето, тъй като това не е в рамките на нашата тема. Феноменът размножаване на всички известни ни живи организми се състои в това, че потомците получават практически незасегнати от натрупаните грешки гени. В противен случай децата биха наследявали от своите родители не само строежа на тялото, но и … възраста, а при такива условия смяната на поколенията много бързо би замряла, и по-точно изобщо не би била възможна.
Накратко:
Размножаването е средство за пречистване на генетичния материал от изопачаване, т.е. своеобразен начин да се живее вечно.
3. Пъпкуване и полов процес
Умножението се извършва най-добре чрез деление.
Същността на вегетативното размножаване е в простото деление на клетката, но при цялата му външна простота този процес е твърде сложен. Генетичният материал не само се раздвоява — самите хромозоми много находчиво обменят различните свои участъци. При този процес се отстраняват дефектните гени и те не се предават на потомството. Едва след това клетката се дели на две. Съществува, обаче и достатъчно голяма вероятност да се повредят всички екземпляри на гените в хромозомните спирали и да няма откъде да се получат неповредени.
С цел да се изключи или най-малкото силно да се намали вероятността за подобно събитие, природата прибягва към половия процес. Главната разлика от вегетативния процес е в това, че тук се обменят участъци на два неидентични генетични комплекта на различни индивиди, в които практически липсват съвпадащи повредени гени. Освен това по този начин става възможно комбинирането на свойствата и признаците на родителите в потомството, което улеснява приспособяването към постоянно променящите се условия на живот.
За предимствата на половия процес трябва да се плати. Вегетативното размножаване е много по-лесно за осъществяване и в същото време е много по-сигурно. Ето защо голяма част от организмите практикуват и едното и другото. Половият процес става актуален, когато условията на живот се влошат и грешките в гените зачестят, пък и необходимостта от промяна става все по-очевидна. Когато всичко е наред, организмите просто се делят.
Накратко:
• Въпреки сложността при осъществяването му, половият процес гарантира много по-качествена подмяна на генетичния материал при смяната на поколенията;
• Така става възможно по-голямото разнообразие от свойства и качества на индивидите от даден вид, което осигурява редица предимства при адаптацията към условията на живот.
4. За хермафродитите и за еволюцията в начините за размножаване
Не умножавай същностите без необходимост.
При осъществяването на половия процес е необходимо да участват два индивида, но отникъде не следва, че те трябва да са с РАЗЛИЧЕН пол. Хермафродите се размножават по полов път, но полът им е един! Всеки индивид-хермафродит разполага с пълен комплект полови органи, т.е. той еднакво успешно може да е и „самец“ и „самка“, като често това става едновременно. Някои видове охлюви, например, се съвокупляват на големи групи, образувайки дълги ленти и пръстени.
Хермафродитизмът съвсем не е за пренебрегване. Като начин за размножаване той е по-надежден и по-лесен за осъществяване от разделнополовостта. Така например, ако ние с вас бяхме хермафродити, то брачният ни живот значително би се упростил, при което едва ли би станал по-малко интересен. Преценете сами: освен двойно по-големите шансове да си намерим спътник в живота, самите процедури на запознанство и ухажване биха били силно упрастени. Защо тогава еднополовите не преобладават? Именно от тук започва най-интересното за нас…
Животът на Земята се заражда преди около 3 — 3,5 млрд години и първоначално се размножава вегетативно. Не е известено кога точно е „изобретен“ половия процес, но първите многоклетъчни организми са се появили преди около 800 млн. години и вече са го използвали, макар и рядко. И голяма част от тези, достигнали до наши дни организми (охлюви, червеи и др.) са хермафродити, т.е. явно е, че еднополовите са се появили по-рано. Тяхното превъзходство приключва през силурийския период (преди около 400 млн. години), а с това и преобладаването на еднополовото размножаване. И от тогава насам превес взима разделнополовият начин за размножаване. Той явно има някакви съществени за видовете предимства. Какви са те?
Едно от тези предимства е очевидно. Някои хермафродити могат да се съвокупляват сами със себе си и за разлика от онанистите — да имат потомство. Естествено е, че подобен краен инцест противоречи на логиката на половия процес и би следвало да бъда ограничен по някакъв начин. Подобно „полово размножение“ твърде малко се отличава от вегетативното. Всъщност, истинските хермафродити се самосъвокупляват рядко и обикновено по много съществена причина — друг индивид на близко разстояние просто липсва. В противен случай се задействат някакви механизми за предотвратяване на
