Ако всички индивиди от един вид си приличат като гайки в конвейер, цялата суета около избора ще загуби смисъл. За да има смисъл избора е необходимо да има разнообразие на индивидите. Разбира се, че за стотици и хиляди поколения е напълно възможно да бъде формиран определен оптимум от качества, който би осигурил възможно най-голяма жизнеспособност за всеки индивид, а следоветелно и на вида като цяло, но…
Работата е в там, че условията за съществуване на вида, съвсем не са постоянни и как ще се променят те утре, природата, въпреки цялата си т. нар. „мъдрост“ изобщо не би могла да предвиди. И точно заради това е необходимо наличието на индивиди с качества, които са неоптимални при определени условия, просто ненужни или дори вредни. Защото ако условията се променят, някои от тези качества могат да бъдат много полезни. Допускайки съществуването на такива индивиди природата поема риск — в дадения момент тези организми са по-малко приспособени за оцеляване. Но този риск е необходим — който не рискува, той не печели. И друг начин за предсказване на бъдещето, освен сляпото търсене наслуки, природата, каквото и да й приписват, не познава.
А по какъв друг начин могат да бъдат сведени до минимум нежелателните последици от този риск? Как да се направи така, че последствията от тези хаотични експерименти, които в огромната си част са несполучливи, да не застрашават жизнеспособността на вида?
Елементарно! Нужно е самките по възможност да не се отклоняват от оптималния набор от жизнено необходими качества, а обект на експеримента да са самците. Защото неподходящите самци смело могат да бъдат отхвърлени без опасението, че това ще намали броя на малките в популацията. И обратно, няколко от най-изявените самци могат да станат бащи на всички малки в популацията.
Отдавна е известно, че съотношението между новородените самци и самки е в пряка зависимост от условията на съществуване на вида. При неблагоприятни условия броят на самците нараства като по този начин се увеличава многообразието ускорява се и се ожесточава отбора, а с това и степента на адаптация на вида към новите условия. Когато условията са благоприятни нараства броя на самките, и това създава условия за по-бърз ръст на числеността на вида. Вж. също [3-5].
Накратко:
• За да се повиши ефективността на половия отбор, самците, като обект на избор, трябва да имат голямо разнообразие от свойства и качества, пък било то и явно неоптимални при някои индивиди, за да се покрие колкото е възможно по-голям диапазон от възможните потребности на вида.
• Това разнообразие, поради невъзможността за осмислено предсказване на бъдещето в хода на стихийната еволюция, може да е само хаотически случайно.
• Твърде голямото разнообразие при самките е безсмислено. Твърде рисковано е, а пък и реализацията на предимствата, които може да даде това многообразие е много проблематична (поради малкия брой потомци, които може да роди една самка).
7. За основите на брачните стратегии
Лекция в зооветеринарен институт:
Преподавателят:
— Добрият бик производител извършва до 12 съвокупления на ден…
Женски глас от първия ред:
— Колко, колко???
Преподавателят:
— До дванадесет.
Женски глас от първия ред:
— Повторете, моля ви се, по силно това за последния ред!
Мъжки глас от последния ред:
— Извинявайте, с една или с дванадесет крави?
Преподавателят:
— Разбира се че с дванадесет!
Мъжки глас от последния ред:
— Повторете го по-силно за първия ред!
Защо в стремежа си един към друг мъжът и жената не могат да постигнат съгласуваност? Просто защото търсенето се води в различни посоки, тъй като целите им са различни. Още повече, че този стремеж не е безусловно приятески и в много отношения прилича на поведението на хората на пазара. Продавачът и клиентът също се стремят един към друг, но и двамата се целят да извлекат максимална лична изгода, много често въпреки възможните щети за другия. Уви, на природата й е чужда сантименталност.
Както вече казахме, принципът на разделението на половете предполага, че малка част от самците опложда голяма част от самките, принуждавайки по този начин останалите да се правят на непоправими ергени. Тази стратегия позволява бързото предаване на появаващите се полезни признаци в потомството и освобождава самките от необходимостта да възпроизвеждат ненужни гени. А за това е необходимо самците и самките да се държат по коренно различен начин при търсенето на брачен партньор.
Всеки самец се стреми към максимално честа смяна на самките, като че ли предполагайки себе си като носител на уникално полезни гени. Нека си представим за момент, че един мъж е носител на ген за устойчивост, например към СПИН. Крайно наложително е този ген да се разпространи в популацията колкото е възможно в по-голяма степен! А той, мръсникът, е верен само на една жена. И колко деца може да му роди тя? 10, хайде, максимум 20 деца и по законите на генетиката този ген ще се предаде само на половината от тях. Та това по съществото си е предстъпление срещу вида! А ако се дължи като султан, то напълно вероятно е да има 1000 и дори 2000 деца. Това вече е нещо… Така че неслучайно общественото мнение е толкова сдържано по отношение на мъжката изневяра — такава е инстинктивната програма и трябва да признаем, че от биологична гледна точка тя е съвсем оправдана. Самецът не трябва да ограничава своята полова експанзия — та нали за това са самките.
Целта на инстинктивното брачно поведение на мъжете е:
Повече женски тела — хубави и различни.
А ако този уникален ген е притежаван от жена? Как трябва да постъпва тя, за да не може този ген да потъне в Реката на Забравените, така да се каже, а напротив, да се закрепи и размножи? Тя, по принцип, също може да увеличи броя на децата си, но пък ще стане ли този брой по-голям от интензивната смяна на мъже? Разбира се, че не. Но от това може съществено да пострада тяхното качество! Не случайно общественото мнение се отнася с много по-голям укор към женската изневяра — жената, която не е
