високи постове. Истинските лидери се проявяват в минути на опастност, а тираните попадат в утайката на обществото… Ето защо известната шега на М. Жванецки: „Аз ви ръководих и аз ще отговарям за всичко!“, предизвиква смях — типичния ръководител в повечето случаи е тиран и по принцип не изгаря от желание да страда за другите. Като че ли за него поетът е казал:
По-добре е да го тикнем
Само да е смел и редом с нас
С най-голяма награда награди го
Трибуналът, заради това че се самоуби
Ще ви припомня, че в тази песен на В. Висоцки става дума за началник на затвор, който е изпратен на фронта заедно със затворниците. Той е бил безусловен доминант най-малкото поради своето служебно положение. И изведнъж на фронта срещу него се изправя сила, която е напълно безразлична към неговия ранг — и в нашия „герой“ се задейства инстинкта за самосъхранение…
Наред с това твърде ниският ранг на ръководителя също е противопоказен — „свитата си играе с краля“ или контрола над групата отслабва неимоверно. Нагледен пример за това е руския цар Николай II. Не му помага и несъмнено високата му култура. Ето ви един недостатък на монархическата форма на управление — съществува много голяма вероятност монарх да стане личност с недопустимо нисък ранг. Последствията са добре известни от историята. При други условия е необходимо да се бориш за най-високия пост, което най- малкото отсява нискоранговите. Известната книга на Николо Макиавели фактически съдържа куп препоръки (например, владетелят не трябва да се оправдава) за поддържане на високия визуален ранг на ръководителя.
Главното в спора е навреме да акцентираш върху личността… (М. Жванецки). Акцентирайки върху личността, спорещият преминава от предмета на спора към изясняване на ранговите потенциали. И ако потенциалът на опонента е по-нисък, то той инстинктивно се подчинява на високоранговия и с това като че ли признава поражението си в спора. Въпреки, че е възможно да е прав…
Сред простолюдието е разпространено мнението, че жената трябва да бъде бита от време на време. Мъжът, биещ жена си като че ли демонстрира своя висок ранг (визуален, разбира се) и това дори може и да привлича жената, ако тя е с ниска култура и особено ако е силнопримативна (възможно е мазохизмът да расте именно на тази почва). Тази жена, обаче ще се втурне да защитава мъжът си и няма да даде и косъмче дори да падне от главата му, въпреки, че току-що е молила да го накажат. Висококултурните и особено слабопримативните жени, разбира се, не биха постъпили така. При това фактическият рангов потенциал на този мъж може и да е много нисък — него дори и приятелите му по чашка може да не го уважават. Но отново и отново ще напомня — истинктът не може да анализира каквото и да е било. Той реагира механично на няколко ключеви признака. В дадения случай това е безспристрастното отношение към жената (бие > не цени > значи има много > много има алфа).
И още една подобна ситуация: пиян мъж нахалничи, буйства и псува в присъствието на жени и деца в обществения транспорт. Пътничките, разбира се, реагират: „Няма ли мъже тук? Спрете го!“ Намират се един-двама якички мъже или сътрудници в милицията (и това се случва!), подхващат го и в същият момент същите тези пътнички започват да защитават грубияна! Парадокс ли? НЕ! Антиобщественото поведение е едва ли не най-силния признак на висок ранг, а физическата сила, демонстрирана от истинските мъже, когато го удържат има много слаба връзка с високия ранг. Нещо повече, намесвайки дсе не в своя полза, те демонстрират известна самопожертвователност, което е признак на нисък ранг. Е, ако можеха да го приковат с поглед — това ще е съвсем друга работа! Получавайки подобна благодарност, истинските мъже не биха се намесили следващият път. На жените изведнъж им става жал за този грубиян. Докато той е представлявал опастност, позитивните чувства към високоранговия са се прикривали от страха: и едва опастността е изчезнала, примитивния разсъдък веднага започва да търси оправдание (защото е необходимо да се оправдае по някакъв начин тези позитивни чувства към подобна отрицателна личнност) и решава, че в тази ситуация най-добре ще подхожда думичката „жалост“. А останалите, за които този грубиян също е представлявал заплаха, по някаква причина не им е жал.
26. За агресивността и криминалността
Никога не се опитвай да разтърваваш биещи се —
те най-вероятно са съмишленици
Етологичните основи на агресивността са много добре описани от К. Лоренц в [8] и от В. Долник в [1]. Аз ще си позволя само да направя някои бележки по този повод.
В основата на много от разновидностите на престъпленията срещу личността лежи противоречието между високия изходен рангов потенциал на престъпника и неговото фактически ниско обществено положение. Подобно нещо се случва и когато човек не притежвава никакви други качества, освен първобитна наглост, което слава богу, е твърде малко за да се направи добра кариера в съвременното общество. И ако това положение е комбинирано със силна примативност, то такъв човек се опитва да реализира потребността си от доминиране върху околните по всякакъв начин. Обаче, при положение, че неговия обществен статус е нисък, то тези начини са твърде ограничени. Ето защо той прибягва до престъплението срещу други личности като начин за реализация на своите рангови амбиции.
Сред служителите на милицията в Русия силнопримативните доминанти явно са преоблаваща част, поради което законопослушното население на Русия се страхува от органите на реда едва ли толкова, колкото и от престъпниците…
Агресивността на подрастващите и дръзкото им поведение пред възрастните се обяснява с това, че на подрастващият му се налага да прониква в йерархията отдоу нагоре, което е много трудно. Заелите горните редове в йерархията възрастни се стремят да запазят своя ранг. Извършвайки антиобществена постъпка, човек като че ли заявява на околните: „Аз съм алфа, аз съм по-значим от обществото и нямам никакво намерение да ви се подчинявам, вие трябва да ми се подчинявате. Или да докажете, че вашият ранг е по- висок от моя“. То ест, антиобщественото поведение (противопоставянето на околните) има много дълбоки инстинктивни корени, толкова дълбоки, колкото и стремежът да се образува йерархия.
Как да определим рангът на нашия събеседник? Колкото по-близики са вашите рангови потенциали, толкова по-трудно е да се направи това. Най-малкото веднага. Освен очевидната увереност и безцеремонност за наличието на висок потенциал, говори (най-малкото при мъжете) навикът да не закопчават няколкото горни копчета на дрехата или въобще, навикът да се ходи разкопчан. И обратно — плътно закопчаната дреха, тихия глас, а така също и навикът да се кръстосват ръцете, говорят за нисък рангов потенциал. При което опасната агресивност е характерна за доминантите със силна примативност.
